Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Тъй като аз мълчах, Терций Валерий помисли, че се колебая, и каза гневно:

— Естествено, никой не може да те принуди да го сториш, но мисля, че някои разкрития от миналото ти биха ти попречили доста да добиеш благоволението на сената. Не е ли така, мила?

Той погледна въпросително към Арсиное и тя кимна в знак на съгласие.

Дълго време не можех да откъсна поглед от скъпото лице на бившата си жена, от нежните й ръце и рамене, от дългите й извити мигли.

Най-накрая събрах сили и казах:

— Още утре ще си тръгна и ще уредя всичко така, както искате. Никакви неприятности няма да имате с мен. Винаги съм се грижил за Арсиное и сега съм също тъй готов да й услужа, както някога. Ще припиша таланта сребро и някои златни украшения на нейно име и те, ще се съгласиш, Терций, не са лоша придобивка — дори за дома на един сенатор. Нека всичко това да увеличи още повече уважението, с което се ползва Арсиное сред римските патрицианки, макар най-ценното й притежание да си остава все пак свянът й, безгрешното й поведение, както и невинността й.

Арсиное не се изчерви, а пак кимна, след което погали разсеяно посивялата и оредяла глава на съпруга си.

Защо ли не изпаднах тогава в ярост от наглото й поведение? Защо не се опитах да отворя очите на Терций Валерий? Защо не му разказах що за жена е подслонил под покрива си? И защо ли не я взех със себе си насила? Та нали само да поисках, тя сигурно би изоставила Рим! Доказателство за силата, която имах над нея, бяха прекараните ни съвместни години в Ерикс, в Сегеста, в Химера, в горите на сиканите… Може би не го направих, защото виждах, че тя най-сетне бе постигнала целта си. Цял живот Арсиное се беше стремяла към спокойно, уютно, богато семейно огнище. Защо ми трябваше да я изтръгвам оттам и да я подлагам отново на опасности? Съдът беше разбит и виното бе изтекло. Нужно ли беше да се опитвам да го залепя? И защо? За да мъча и себе си, и нея? Освен това не бях сигурен дали бих могъл да отворя очите на заслепения старец. Мъчно ми беше да огорчавам възрастния патриций, който се чувстваше толкова щастлив. Сигурен съм, че той всъщност не беше чак толкова глупав и може би просто бе решил да вярва на всичко, което му разказваше Арсиное. Та тя беше красива жена! Той я бе спечелил за съпруга — това му беше достатъчно. Такава е човешката природа.

Когато се отказах от имуществото си в полза на Арсиное, Терций Валерий изведнъж прояви признаци на безпокойство и започна да поглежда към Арсиное, сякаш чакаше съвет от нея. Тя му се усмихна ободряващо и Терций Валерий, който явно се бореше с вроденото си скъперничество, каза:

— Ти си човек на честта, Турн. Затова заслужаваш награда. В края на краищата, ти си този, който си изтръгнал Арсиное от ръцете на безжалостния грък и я върна обратно в родния й град, тук, откъдето жестоката съдба я е прогонила още съвсем малка. Тъй или иначе, двамата с Арсиное искаме да ти подарим петнадесет югера 52 52 Югер — древноримска землемерска мярка, равна на около 2 942 кв.м. — Б.пр. плодородна земя заедно с необходимите сечива за обработване и двама роби. Тази моя собственост е отделно от другите ми земи и е на самата граница с етруските, тъй че няма да ми е много трудно да се разделя с нея. Някога я получих като обезщетение срещу дълговете на един плебей, който загина във войната. Там живеят двама от моите роби — възрастен мъж и жена, на които имам пълно доверие. Вярно е, че главната постройка бе изгорена от волските, но оборът и курникът си останаха непокътнати, а двамата роби са настанени временно в колиба до постройките.

Знаех, че този дар му струваше много, тъй като скъперничеството му беше всеизвестно. Но благородството му се обясняваше с факта, че искаше да се отърве от мен колкото се може по-бързо и да ме накара отново да напусна града и жилището му. Освен това той сигурно мислеше, че ако започна да се грижа за петнадесет югера земя, сигурно скоро щях да поискам да получа и римско гражданство, а всичко това беше от полза за града му. Казах си, че любовта към Арсиное не го беше лишила от разсъдък. Но аз нямах намерение да се превръщам в римлянин. Ето защо, след като обмислих предложения от него подарък, аз отвърнах:

— Приемам твоя дар, Терций Валерий, за да не оскърбя щедростта ти с отказ. Но не разбирам много от земеделие. Иска ми се да остана в града, тъй че ще трябва да се задоволя с доходите, които би ми носила тази земя. Сигурно ще мога да получавам и допълнителни средства, ако се наема като учител по гръцки, ако започна да гадая на длан или пък да играя понякога в цирка на Рим.