Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Погледнах го. Той беше все още млад мъж, може би на моята възраст. Червендалестото му лице, тесните очи и подпухналите устни ми се сториха странно познати. Когато се приближи до мен, усетих, че дъхът му мирише на кисело вино. Той погледна с жаден поглед към глинения съд в плетен калъф, който висеше от пояса ми, вдигна ръце към тавана и възкликна радостно:

— Чужденецо, сигурно боговете те пращат! Казвам се Арунс, а родът Велтури са мои покровители.

В знак на уважение аз докоснах с пръсти устните си и отговорих със смях:

— Нека да се справим първо с питието в този съд, който донесох със себе си! Явно Бакхус ме изпрати при теб, макар ние, гърците, да го наричаме Дионис.

Живописецът сграбчи стомната, без да чака повече обяснения, хвърли презрително запушалката й в ъгъла и започна да пие виното тъй умело, че нито капка не падна на пода. След като утоли жаждата си, въздъхна с облекчение, изтри с ръкав устните си и каза:

— Сядай, чужденецо. Покровителите ми се разсърдиха днес по неизвестни за мен причини и ме обвиниха, че бавя работата и че не я върша както трябва. Като че ли тези почтени люде биха могли да разбират нещо от свещеното изкуство! Така че решиха да ме изкъпят в студена вода сутринта, след което да ме изпратят на работа само с един мях, пълен с изворна вода, и един хляб в торбата. Отгоре на всичко се смееха и разправяха, че чистата вода може би ще проясни главата ми и аз ще заработя по-добре! Казаха ми, че водата е от свещения извор на нимфата на Тарквиния, която е благословила града за вечни времена.

Аз седнах на каменната лавка. Арунс се намести до мен и изтри потта от прашното си чело. Извадих от пазвата си сребърна чаша, която носех винаги със себе си, за да показвам, в случай на необходимост, че не съм някой бедняк, напълних я с вино, отлях няколко капки на пода, отпих глътка и я подадох на живописеца. Той се разсмя, плю на пода и каза:

— Не се преструвай, приятелю! По лицето ти и по очите ти виждам що за човек си, тъй че дрехите ти и този вид на жертвоприношението нямат никакъв смисъл. Изисканият вкус на виното говори сам за себе си и няма нужда да ми се представяш със сребърна чаша. А що се отнася до мен, ние с Бакхус отдавна сме добри другари, тъй че и капка, паднала на пода, за мен си е чисто разточителство!

Предложих вино и на ученика на художника, но светлокосият юноша отказа със срамежлив глас, от което си извадих заключение, че живописецът, въпреки мазната си коса и изпоцапаните с боя дрехи, е наистина почтен мъж.

— Та значи ти си грък — каза той и не ме попита за името ми. — Е, тук в Тарквиния има доста гърци, а в Цере те са известни майстори на глинени изрисувани амфори. Но по-добре за тях би било да не се заемат със свещени стенописи, тъй като понякога ние, истинските живописци, се ядосваме тъй много, че сме в състояние да разбием всяка попаднала ни амфора в главата на незнаещите.

Той даде знак на момчето, което му донесе някакъв свитък. Арунс го разгърна и започна да ми показва чудесно изрисуваните фигури на танцьори и борци, флейтисти и коне. Но разсеяният му поглед и смръщеното му чело ми подсказаха, че мислите му са другаде.

— Разбира се, без предварителен образец нищо няма да излезе — каза той, след което се пресегна, хвана стомната и пресуши разсеяно глинения съд, тъй че и капка не остана от виното. — Цветовете са добре подбрани и ученикът ми сам може да нанесе контурите на рисунката на стената. Но такива образци помагат само ако не държат в плен въображението.

Той остави небрежно свитъка на коленете ми, стана, взе железния си резец и застана пред незавършената фреска. На нея беше изобразен юноша, който оседлаваше кон и същевременно го галеше по шията. По голямата част от картината бе готова — самата фигура на юношата и предната част на коня. Когато се приближих, видях че контурите на целия стенопис вече са нанесени на стената. Но явно художникът не беше удовлетворен от работата си. Той пристъпи напред, после отстъпи една крачка назад, размаха резеца във въздуха и аз разбрах колко ясно вижда във въображението си как точно трябва да бъде всичко. Скоро той потъна в работа и ученикът му подаде бързо четка от конски косми и глинени панички с разни бои. Арунс, обзет от творческо вдъхновение, нанесе бързо цветовете върху камъка, без да се придържа точно към старите контури. В самия ход на работата си той поправяше това, което не му се нравеше.

След като конят бе готов, той взе друга, по-малка четка, и я натопи в светлокафява боя, за да придаде естествен цвят на ръцете и раменете на юношата. Накрая прибави малко черен цвят на рамото, създавайки по този начин ефект на мускул, напрегнат под светлосиния хитон.