Милан Кундера - Самоличност

Фактът, че после в продължение на години не я бе видял да се изчервява, потвърди изключителния характер на тогавашното изчервяване, което в далечината на миналото им сияеше като рубин с фантастична цена. По-късно тя му каза, че мъжете вече не се обръщат след нея. Незначителните думи придобиха значимост заради червенината, която ги придружи. Жан-Марк не остана глух за езика на цветовете — свързан с произнесената фраза, цветът на любовта им изразяваше, както му се бе сторило, тъга от остаряването. Ето защо й бе написал под чужда маска: „Следвам ви като шпионин, вие сте хубава, много хубава“.

Когато пусна първото писмо в кутията, дори не мислеше да й изпраща други. Нямаше план, нито намерение за бъдещето, искаше само да й достави удоволствие — сега, веднага, да я отърве от потискащото чувство, че мъжете не се обръщат след нея. Не се опитваше да предвиди реакциите й. Ако въпреки всичко се бе опитал да ги отгатне, би предположил, че тя ще му покаже писмото с думите: „Виж! Мъжете все пак не са ме забравили!“. Тогава с цялата невинност на влюбения той щеше да добави към похвалата на непознатия собствените си комплименти. Но тя нищо не му показа. И по липса на точка, епизодът остана отворен. През следващите дни той я видя отчаяна, в плен на мисълта за смъртта, така че, ще не ще, продължи с писмата.

Докато пишеше второто, си казваше: „Превръщам се в Сирано. Сирано — човекът, който под маската на друг се обяснява в любов на обичаната жена; човекът без собствено име, който вижда как внезапно избухва освободеното му красноречие. Затова подписа писмото със С. Д. Б. Това бе код, предназначен само за него. Сякаш искаше да остави тайна следа от преминаването си. С. Д. Б. — Сирано дьо Бержерак“.

После продължи да бъде Сирано. След като заподозря, че е престанала да вярва в чара си, той заговори за тялото й. Опита се да обозначи всяка негова част — лицето, носа, очите, врата, краката, — та тя отново да започне да се гордее със себе си. Радостно забеляза, че тя започва да се облича с по-голямо удоволствие, че е по-весела, но в същото време успехът му причиняваше мъка — преди тя не обичаше да носи червените перли, дори когато той я молеше. Сега се подчиняваше на друг.

Сирано не може да живее без ревност. В деня, когато неочаквано влезе в стаята и свари Шантал, наведена над рафта в гардероба си, той отлично забеляза смущението й. Заговори й за клепача, който мие окото, като се правеше, че нищо не е видял. Едва на другия ден, когато остана сам вкъщи, отвори гардероба и намери двете писма под купчината сутиени.

Тогава още веднъж се запита защо не му ги е показала. Отговорът му се стори прост. Ако един мъж пише писма на една жена, то е, за да подготви почвата, та по-късно да я заговори и прелъсти. И ако жената не споменава за тези писма, то е, защото иска днешната й дискретност да прикрие утрешната й авантюра. Ако пък и ги пази, то е, защото е готова да приеме тази бъдеща авантюра като любовна.

Жан-Марк дълго бе останал пред отворения гардероб, след което всеки път, когато пускаше ново писмо в пощенската кутия, проверяваше дали ще го намери на мястото му под купчината сутиени.

Ако Шантал научеше, че Жан-Марк й изневерява, тя щеше да страда. И все пак изневярата щеше да отговаря на онова, което в краен случай би могла да очаква от него. Но шпионирането, полицейските експерименти, на които я подлагаше, не му подобаваха. Когато се запознаха, той не пожела нищо да знае, нищо да чува за миналия й живот. Тя бързо прие този решителен отказ. Нямаше тайни от него и премълчаваше само това, което той не желаеше да чуе. Ето защо не вижда причина, поради която той изведнъж е започнал да я подозира, да я наблюдава.

Шантал внезапно си спомня за карминената кардиналска мантия, която й бе замаяла главата, и се засрамва: колко възприемчива е била към образите, които някакъв съвсем непознат човек сее в главата й! Колко ли смешна му е изглеждала! Поставил я е в клетка като заек. И злобно се е забавлявал, докато е наблюдавал реакциите й.

Ами ако греши? Мигар не сгреши на два пъти, като си мислеше, че е разкрила кореспондента си?

Шантал вади няколко писма, които Жан-Марк й е писал някога, и ги сравнява с писмата на С. Д. Б. Почеркът на Жан-Марк е леко наклонен надясно, буквите са по-скоро дребни, докато във всички писма на непознатия, почеркът е едър и наклонен наляво. Но точно това твърде очебийно различие издава измамата. Който иска да прикрие почерка си, най-напред ще се сети да промени наклона и големината му. Шантал се опитва да сравни буквите ф, а, о у Жан-Марк и у непознатия. Установява, че въпреки различната големина рисунъкът им изглежда по-скоро еднакъв. Но когато продължава да сравнява отново и отново, загубва увереността си. Е не, тя не е графолог и не може да бъде сигурна в нищо.