Хорхе Борхес - Смърт и компас

При тези думи валията прихнал да се смее тъй силно, че се видели и кътните му зъби; накрая рекъл: «О, безразсъдни, доверчиви човече, три пъти вече сънувам една къща в град Кайро, до която има градина, а в градината — слънчев часовник, а зад часовника — смокиново дърво, а до дървото — шадраван, а под шадравана е заровено съкровище. Само че аз и за миг не повярвах на тази лъжа. Ала ти, изчадие на магарица и демон, си бродил от град на град воден само от вярата в съня си. Повече да не съм те видял в Исфахан. Вземи тия пари и си върви».

Човекът взел парите и се прибрал в родината си. Разкопал под шадравана в своята градина (защото именно нея бил сънувал валията) и намерил съкровището. Тъй Бог го благословил, възнаградил и възвисил. Щедър е Бог и неведоми са пътищата му“.

(От „Книгата на хилядата и една нощи“, 351-ва нощ 35 35 Свободна адаптация на авторизиран превод на „Хиляда и една нощ“ от Едуард Уилям Лейн. Същата приказка — със заглавието „Приказка за багдадеца, който видял сън“ — е разказана през 624-тата нощ в българското издание на „Труд“, превод Киряк Цонев — бел.прев. .)

Имало в Сантяго де Компостела един декан, който жадувал да изучи изкуството на магията. Чул да разправят, че някой си дон Илян от Толедо владеел това изкуство по-добре от всеки друг, и се отправил към Толедо да го търси.

Щом пристигнал в града, отишъл направо в дома на дон Илян и го заварил да чете в една задна стая. Домакинът го посрещнал сърдечно, но помолил да отложат повода за посещението за по-късно, а най-напред да седнат да обядват. Настанил го в една доста прохладна стая и му казал, че много се радва на присъствието му. След като се нахранили, деканът му съобщил причината за посещението си и помолил да бъде посветен в магическата наука. Дон Илян, както станало ясно, бил отгатнал, че гостът му е декан, човек с добро положение в обществото и с голямо бъдеще; признал, че се бои да не бъде забравен, щом предаде знанията си. Деканът тържествено обещал, че никога няма да забрави добрината му и винаги ще бъде на услугите на своя благодетел. И тъй, щом се споразумели, дон Илян обяснил, че магическото изкуство може да се изучи само в уединено място; хванал госта си за ръката и го отвел в една съседна стая, където имало голям железен капак на пода. Преди това съобщил на слугинята, че иска яребици за вечеря, но й заръчал да не ги слага да се пекат, додето не й кажел изрично. Двамата мъже заедно повдигнали капака на пода и заслизали по една стълба, майсторски изсечена от камък; по едно време на декана му се сторило, че са се спуснали чак под коритото на река Тахо. В подножието на стълбата имало една килия, а по-нататък — библиотека и нещо като кабинет, пълен с магически инструменти. Заели се да преглеждат книгите и додето се занимавали с това, пристигнали двама души с писмо за декана, написано от епископа, неговия чичо; той го известявал, че е много болен и деканът трябвало да побърза, ако искал да го завари жив. Тази вест силно огорчила племенника — първо, заради болестта на чичо му и, второ, задето се налагало да прекъсне учението си. Решил да напише извинително писмо и да го прати на епископа. След три дена пристигнали трима души в траурни одежди, които носели други писма за декана; те го уведомили, че епископът се е споминал, че тъкмо му избирали наследник и се надявали с Божията милост нему да се падне тази чест. Съветвали го също да не си прави труда да се връща — щяло да е много по-удачно да го изберат в негово отсъствие.

След десет дена пристигнали двама много добре облечени оръженосци, които паднали в нозете на декана, целунали ръцете му и го приветствали като епископ. Когато видял това, дон Илян се обърнал с голяма радост към новия прелат и му казал, че благодари на Бога, задето такива добри вести са стигнали до собствения му дом. После помолил освободеното деканско място да бъде дадено на един от синовете му. Новият епископ го уведомил, че пазел тази длъжност за брат си, но бил решен да облагодетелства сина на дон Илян, и настоял да се отправят заедно за Сантяго.

Пристигнали тримата мъже в Сантяго, където ги посрещнали с почести. След шест месеца епископът приел пратеници от папата, който му предлагал да стане архиепископ на Тулуза, като поверявал на самия него избора на наследника му. Когато научил това, дон Илян му припомнил старото обещание и помолил тази титла да бъде дадена на сина му. Архиепископът го уведомил, че пазел епископството за собствения си чичо, но бил решен да облагодетелства сина на дон Илян, и настоял да се отправят заедно за Тулуза. На дон Илян не му оставало друго, освен да се съгласи.