Хорхе Борхес - Смърт и компас

Пристигнали тримата мъже в Тулуза, където ги посрещнали с почести и литургии. След две години архиепископът приел пратеници от папата, който му предлагал кардиналски сан, като поверявал на самия него избора на наследника му. Когато научил това, дон Илян му припомнил старото обещание и го помолил да даде тази титла на сина му. Кардиналът го уведомил, че пазел архиепископството за собствения си вуйчо, но бил решен да облагодетелства сина на дон Илян, и настоял да се отправят заедно за Рим. На дон Илян не му оставало друго, освен да се съгласи. Пристигнали тримата в Рим, където ги посрещнали с големи почести, литургии и шествия. След четири години папата умрял и нашият кардинал единодушно бил избран за негов заместник. Когато дон Илян научил това, целунал нозете на Негово Светейшество, припомнил му старото обещание и го помолил да даде кардиналското място на сина му. Тогава папата го заплашил с тъмница, казвайки, че го познава твърде добре — та нали дон Илян бил само един магьосник и докато живеел в Толедо, преподавал магическо изкуство. Клетият дон Илян рекъл, че смята да се върне в Испания, и помолил да му дадат някаква храна за из път. Папата му отказал. Тогава дон Илян (чието лице изведнъж се подмладило по удивителен начин) изрекъл твърдо, без да трепне:

— Значи ще трябва да изям яребиците, които заръчах да ми приготвят тази вечер.

И ето че отнякъде се появила слугинята и дон Илян й наредил да опече яребиците. При тези думи папата тозчас се озовал в подземната килия в Толедо, където бил просто един декан от Сантяго, и толкова се срамувал от своята неблагодарност, че не намирал думи да се оправдае. Дон Илян рекъл, че това изпитание е достатъчно, отказал да го нагости с неговия дял от яребиците и го проводил чак до улицата, където много вежливо му пожелал приятно пътуване.

(От „Книгата на Патронни“ на инфанта дон Хуан Мануел, който на свой ред заимствал историята от една арабска книга — „Четирийсетте утрини и четирийсетте нощи“.)

Историята разказва, че най-жестокият управител на Судан бил Якуб Болнавия, който предал страната си на беззаконията на египетските бирници и умрял в една от залите на двореца си на четиринайсетия ден от месец бармаджат 1842 година. Някои намекват, че магьосникът Абдерахман ал-Махмуди (чието име може да се преведе като „слуга на Милостивия“) го погубил с нож или отрова, но най-вероятно е да се е споминал от естествена смърт — въпреки че му викали Болнавия. Все пак капитан Ричард Франсис Бъртън разговарял с въпросния магьосник през 1853 година и твърди, че чул от него историята, която преписвам тук:

„Истина е, че бях пленник в крепостта на Якуб Болнавия заради заговора, изтъкан от брат ми Ибрахим с лъжливата и безполезна помощ на черните вождове от Кордофан, които го предадоха. Брат ми загина, покосен от меч върху кървавата кожа на правосъдието, ала аз се хвърлих в презрените нозе на Болнавия и му казах, че съм магьосник и че ако ми подари живота, ще му покажа форми и видения, по-удивителни дори от онези във фануси джихал (магическия фенер). Тиранинът настоя за незабавно доказателство. Поисках да ми дадат пръчица за писане от тръстиково стъбло, ножици, голям лист венецианска хартия, рог с мастило, мангал, няколко семенца от кориандър и една унция благовонна смола. Нарязах листа на шест ивици и написах разни заклинания и магически слова върху първите пет, а на последната написах следните думи от славния Коран: «Снехме булото ти — твоят взор е пронизващ». После нарисувах един магически квадрат върху дясната ръка на Якуб, помолих го да присвие леко пръсти и капнах в дланта му кръгло петно мастило. Попитах го дали може да види ясно отражението си в този кръг, и той отвърна, че го вижда. Казах му да не вдига поглед. Запалих смолата и кориандъра в мангала и изгорих там заклинанията. Помолих Болнавия да назове онова, което би желал да види. Той помисли малко и отвърна, че иска да види един див кон — най-красивия жребец, който пасе по ливадите, граничещи с пустинята. Погледна и съзря зелени безметежни поля, а сетне и кон, който се приближаваше към него, пъргав като леопард и с бяла звезда на челото. Тогава пожела цял табун коне, също тъй съвършени като първия, и видя на хоризонта огромен облак прах, а след него и табуна. В този миг разбрах, че съм си спасил живота.

Щом почнеше да се развиделява, двама войници влизаха в килията ми и ме отвеждаха в покоите на Болнавия, където вече ме чакаха тамянът, мангалът и мастилото. Така ден след ден той ми поставяше все нови изисквания, а аз му показвах всички видения на света. Този ненавистен за мен мъртвец е държал в ръката си всичко, което са видели мъртвите и виждат живите — градовете, страните и царствата, на които се разделя земята, съкровищата, скрити в недрата й, корабите, порещи морето, инструментите на войната, на музиката и хирургията, изящните жени, неизменните звезди и планети, багрите, с които си служат неверниците, за да рисуват презрените си картини, минералите и растенията със скритите в тях тайни и добродетели, сребърните ангели, чиято храна е прославата и оправданието на Господа, раздаването на награди в училищата, статуите на птици и царе, стаени в сърцето на пирамидите, сенките на бика, чиито плещи крепят земята, и на рибата под бика, и пустините на Всемилостивия Аллах. Болнавият видя неописуеми неща — като улиците, осветени с газ, и като кита, който умира, щом чуе човешки вик. Веднъж ми заповяда да му покажа града, който се нарича Европа. Показах му най-голямата тамошна улица и мисля, че именно в този пълноводен поток от хора, до един облечени в черно и мнозина от тях с очила, той за пръв път зърна Маскирания.