Хорхе Борхес - Смърт и компас

Камалоте — южноамериканско водно растение, което вирее по бреговете на големите реки — бел.прев.

„Реколета“ и „Чакарита“ са двете огромни гробища на Буенос Айрес. „Реколета“ е „некрополът“ близо до центъра на града, където елитът на столичното общество погребва покойниците си — бел.прев.

През XIX в. федералисти са били консерваторите, които са подкрепяли един федерален (тоест децентрализиран) план за управление на Аржентина и са били „проаржентински“ (за разлика от обърнатите към Европа унитаристи); водачите им често са били популистки настроени гаучоси. Унитаристите са предпочитали централизирано либерално управление и са били по-скоро свободомислещи, отколкото католици; интелектуалци, интернационалисти и любители на Европа. Унитаристите са били против варварството на гаучоския етос и особено против сантименталното отношение към този начин на живот. Били са настроени изцяло урбанистично. „Това древно разногласие на кръвта“, както го нарича авторът в тази история, е основното разногласие в страната, което никога не е било напълно преодоляно в Аржентина по времето на Борхес — бел.прев.

Железопътната линия е минавала (и минава) през Балванера от спирка „Пласа дел Онсе“ на запад към покрайнините на Буенос Айрес. Сармиенто е на северозапад и стига до парк „Сентенарио“ на около два километра от гарата — бел.прев.

Река Чако се намира в крайбрежната част на Северна Аржентина — бел.прев.

Един от най-старите площади в Буенос Айрес — бел.прев.

„… последното наставление“ — става въпрос за Платоновия диалог „Федон“, където се пресъздават последните мигове на Сократ — бел.прев.

Хуан Факундо Кирога (1790–1835) — аржентински военен и политически деец, федералистки каудильо, прочут с насилието и жестокостта си. Неговата харизма и безмилостност довели до разрив с предполагаемия му съюзник в борбата срещу унитаристите, Хуан Мануел де Росас (1739–1877). През 1835 г. Кирога попаднал в засада, устроена от бандата на братята Рейнафе и бил брутално убит заедно със спътниците му, а телата им били насечени на парчета. На това събитие е посветено стихотворението на Борхес „Генерал Кирога отива с дилижанс на смърт“. Смятало се, че Росас е поръчал убийството, въпреки че той упорито отричал — бел.прев.

„… занимателното четиво…“ — става дума за книгата на Д.Ф. Сармиенто „Цивилизация и варварство: Животът на Хуан Факундо Кирога“ (1845), където образът на Кирога е разгледан в широк контекст — бел.прев.

На изброените места са се водили битки във войните за независимост — бел.прев.

„… камъните искат вечно да бъдат камъни“ — цитат от Спиноза, („Етика“, III, 6); споменава се отново и в „Борхес и аз“ — бел.прев.

Шекспир — в „Юлий Цезар“ (1599); Кеведо — в „Живота на Марк Брут“ (1644) — бел.прев.

Става дума за гибелта на героя от поемата на Х. Ернандес „Мартин Фиеро“ — бел.прев.

Измислен арабски историк, комуто в традицията на рицарските романи Сервантес приписва авторството на своя роман („Дон Кихот“, I, IX) — бел.прев.

Джанбатиста Марино (1569–1625) — италиански поет. На негово име е наречено едно от направленията в бароковата поезия — маринизъм, разпространено в италианската литература през XVII в. Най-значителното му произведение е поемата от 20 песни L’Adone („Адонис“, изд. 1623). Славата на Марино се е оказала краткотрайна — бел.прев.

Porpora de’giardin, pompa de’prato, / Gemma di primavera, occhio d’aprile… Тези стихове са от поемата „Адонис“ — бел.прев.

Маседонио Фернандес (1874–1952) — аржентински писател, близък приятел на Борхес — бел.прев.

Итусаинго и Аякучо — там са били водени битки (съответно през 1827 и 1824 г.) във войните за независимост от владичеството на Испания — бел.прев.

Като дете Исидоро Асеведо, дядото на Борхес по майчина линия, действително е участвал в описаната сцена. Случаят е правдива илюстрация за жестокостта на гражданската война в Аржентина от началото на XIX в. и за бруталността, с която федералистите под управлението на Росас са преследвали и тероризирали унитаристите — бел.прев.

Авторът вероятно има предвид Леополдо Лугонес — бележка на аржентинския издател.