Хорхе Борхес - Смърт и компас

Град в Белгия, обсаден от немските войски през август 1914 г. — бел.прев.

Показателно е, че разказвачът пропуска най-прочутия си предшественик — богослова и хебраист Йоханес Форкел (1799–1846), който е приложил диалектиката на Хегел към христологията; неговите дословни преводи на някои от апокрифите му са спечелили критиката на Хенгстенберг и одобрението на Тило и Гесеминус — бел.изд.

„Разплата с Шпенглер“ (нем.) — бел.прев.

Други нации живеят невинно, в себе си и за себе си, подобно на минералите или метеорите; Германия е универсалното огледало, което приема всички останали — съвестта на света (das Weltbewusstsein). Гьоте е прототипът на това вселенско разбиране. Не го критикувам, но не откривам у него фаустовския човек от теорията на Шпенглер — бел.авт.

„За природата на нещата“ — философска поема на римския поет и философ материалист Тит Лукреций Кар (I в. пр.Хр.) — бел.прев.

Според мълвата последиците от това раняване са били много сериозни — бележка на аржентинския издател.

„Поезия на времето“ (нем.) — бел.прев.

Сефаради — потомци на евреите от Пиренейския полуостров; ашкенази — централно и източноевропейски клон на еврейския народ — бел.прев.

На това място неизбежно трябваше да се пропуснат няколко реда — бележка на аржентинския издател.

Името на Ерусалим не фигурира нито в архивите, нито в произведенията на Сьоргел. Не го споменават и историите на немската литература. При все това не смятам, че става дума за измислен персонаж. Голям брой еврейски интелектуалци, сред които и пианистката Ема Розенцвайг, са били изтезавани в Тарновиц по нареждане на Ото Дитрих цур Линде. „Давид Ерусалим“ може би е символ, събирателна личност. Тук се казва, че е умрял на 1 март 1943 г., а на 1 март 1939 г. разказвачът е бил ранен в Тилсит — бележка на аржентинския издател.

Арминий (18 или 16 г. пр.Хр — 19 или 21 г. сл.Хр.) — вожд на германското племе херуски. На младини командвал германски отряд в римската армия. През есента на 9 г. сл.Хр., когато Квинтилий Вар, римският наместник на провинция Германия, навлязъл с войските си в страната на херуските, Арминий, който се ползвал с доверието на римляните, го подмамил в Тевтобургската гора, където го разгромил — бел.прев.

Латинизираното име на Ибн Рушд (1126–1198) — виден арабски философ, написал коментари върху повечето произведения на Аристотел; споменатият тук труд „Тахафут-ал-тахафут“ (в прев. на лат. „Destructio Destructionis“) е монументален отговор на критиките, чрез които мюсюлманският теолог и суфист Абу Хамид Мохамед Газали (1059–1111) е смятал, че ще срине философията — бел.прев.

Предполагайки, че трагедия не е нищо друго освен изкуството да възхваляваш… (фр.), Ернест Рьонан, „Авероес“, 48 (1861); Жозеф Ернест Рьонан (1823–1892) — френски философ, религиовед, ориенталист; Борхес заимства епиграфа и основните данни за Ибн Рушд от неговата книга „Авероес и авероизмът“ — бел.прев.

Улема — мюсюлмански учен, богослов и законовед — бел.прев.

Александър Афродизийски (11–111 в.) — древногръцки философ, един от най-авторитетните коментатори на Аристотел; Авероес е коментирал трактата му „За разума“; Хунайн ибн Исхак (810–873) — арабски учен, лекар, известен като преводач на Аристотел; Абу Бишр Матта (870–940) — арабски учен, един от най-големите логици на своето време, превел „Поетика“ на Аристотел — бел.прев.

Арабското название на мюсюлманските територии в Средновековна Испания, обединени в независим емират (по-късно халифат) със столица Кордоба — бел.прев.

Майката на Книгата — по думите на пророк Мохамед (Коран, 13, 39) небесен първообраз на Корана, който му се разкрил само отчасти — бел.прев.

Ал-Джахиз (775–868) — арабски учен, писател и теолог — бел.прев.

Гог и Магог — в есхатологичните митове на юдаизма, християнството и исляма войнствени антагонисти на „Божия народ“, които ще дойдат „в последните времена“ от север или от други покрайнини на населения свят; според ислямската традиция до деня на Страшния съд ги задържал железен насип, издигнат от Зу-л-Карнайн — бел.прев.

Християнска легенда, според която седем младежи християни от Ефес, преследвани от римския император от III в. Деций, се скрили в една пещера, където заспали и се събудили едва при управлението на император Теодосий II (V в.), поддръжник на християнството; в Близкия изток легендата е била известна още от V в. и е влязла в Корана (сура „Пещерата“), поради което спящите и тяхното куче Китмир са се сдобили с широка популярност — бел.прев.