Мартин Бубер (1878–1965) — еврейски религиозен философ и писател; отделя особено внимание на пантеистичните тенденции на хасидизма — бел.прев.
Уилям Хазлит (1778–1830) — английски критик и есеист — бел.прев.
Orbis terrarum est speculum Ludi (лат.) — Светът е огледало на Играта — бел.прев.
Шарл дьо Канж (1610–1688) — френски ерудит, автор на трудове за Византия и Източната Латинска империя, както и на два тълковни речника — бел.прев.
Иполито Иригойен (1852–1933) — президент на Аржентина през 1916–1922 г. — бел.прев.
„Пол и Виржини“ — роман от Бернарден дьо Сен Пиер (1737–1814) — бел.прев.
Старинна дреха на аржентинските селяни — парче плат, увито като панталон около бедрата — бел.прев.
„Няма нищо ново под слънцето, казва Соломон. И както Платон си е представял, че всяко знание е само спомен, така и Соломон изказва мисълта, че всичко ново е само ново, което е било забравено“ (англ.), Франсис Бейкън. Опити. LVIII, превод Руси Русев — бел.прев.
Александър Поуп (1688–1744) — английски поет, превел „Илиада“ и „Одисея“ (1725–1726), поправяйки „грубостта“ на Омир от позицията на нормативния „добър вкус“ — бел.прев.
Превод Александър Милев и Блага Димитрова — бел.прев.
Жреци на Кибела — бел.прев.
„Песен за моя Сид“ — староиспански героичен епос; еклога — жанрова форма в буколическата поезия по едноименното произведение на Вергилий; Хераклит (ок. 544–481) — древногръцки философ — бел.прев.
Началото на мюсюлманското летоброене (622 г.) — бел.прев.
В ръкописа има нещо зачеркнато; може би името на пристанището е било изтрито — бел.авт.
Между другото (лат.) — бел.прев.
Ернесто Сабато предполага, че Джанбатиста, с когото антикварят Картафил е обсъждал създаването на „Илиада“, е Джанбатиста Вико; този италианец твърдял, че Омир е символичен персонаж подобно на Плутон или Ахил — бел.авт.
„Многоцветно палто“ (англ.) — бел.прев.
„Вергилий, евангелски пророк“ (лат.) — бел.прев.
„Естествена история“ (лат.) — бел.прев.
„Назад към Матусал“ (англ.) — бел.прев.
Болеадора — уред за поваляне на животни, състоящ се от няколко топки от камък или друг тежък материал, привързани за въже — бел.прев.
Жител на Буенос Айрес (кореняк) — бел.прев.
„De Civitate Dei“ („За Божия град“), трактат на Св. Августин (354–430), написан във връзка с превземането и плячкосването на Рим през 410 г. от вестготите начело с Аларих; това събитие е използвано като повод за сравнение на небесното и земното царство. В XIII глава на споменатата дванайсета книга се води полемика с Платоновите възгледи за естеството на времето — бел.прев.
Столица на Венетия (Северна Италия), която Атила превзема през 452 г. на връщане от Галия — бел.прев.
От anulus (лат.) — пръстен — бел.прев.
Колело и Змия — символи на безкрайността, почитани от гностиците и отричани от християните като езически и сатанински атрибути — бел.прев.
„За седмия атрибут на Бога, или за вечността“ (лат.) — бел.прев.
Nego (лат.) — отричам; autem (лат.) — но, обаче; nequaquam (лат.) — по никакъв начин — бел.прев.
В гръцката митология престъпен цар на лапитите в Тесалия. Опитал се да прелъсти Хера, но вместо нея Зевс му изпратил облака Нефела и от съюза им се създал родът на кентаврите. За наказание Иксион бил привързан в Тартар към вечно въртящо се огнено колело — бел.прев.
Става дума за Пентей, когото Дионис заблудил по този начин, защото царят се противопоставял на въвеждането на оргиастичния му култ; Пентей заповядал да убият Акет, в чийто образ се криел самият Дионис-Бакх, и за наказание бил разкъсан от менади, сред които и собствената му майка Агава — бел.прев.
Ориген (ок. 185–253) — християнски теолог, обявен за еретик през 543 г.; в цитирания трактат „За началата“ се изтъква тезата за свободната воля на душата, която с избора си разкъсва омагьосания кръг на предопределението — бел.прев.
„Академика първа“ (лат.). С този трактат (45 г. пр.Хр.) Цицерон подлага на критика гръцката философия и цитира Антиох Аскалонски, който смята, че съществуват едновременно безброй светове и всяко събитие се повтаря в тях — бел.прев.
Читать дальше