Хорхе Борхес - Смърт и компас

„Източният бряг“ на Рио де ла Плата — старинно име на Уругвай, използвано от кореняците дълго след обявяването на официалното име на страната — бел.прев.

Приятел и съратник на Борхес от младежките му години — бел.прев.

Малък град край река Уругвай, където Борхес действително често е гостувал на братовчедите си Аедо — бел.прев.

„За знаменитите мъже“ (лат.) — бел.прев.

„Съкровищница“ (лат.) — бел.прев.

„Естествена история“ (лат.) — бел.прев.

„Стъпала към Парнас“ (лат.) — бел.прев.

Така че нищо не може да бъде предадено на слуха с едни и същи думи (лат.) — бел.прев.

Група патриоти, които прекосяват цялата страна от Буенос Айрес до Монтевидео, за да освободят Уругвай от испанците — бел.прев.

Карл Филип Готлиб Клаузевиц (1780–1831) — немски военен теоретик и историк — бел.прев.

Загубена работа (фр.) — бел.прев.

Черно-кафявите (англ.) — прозвище на части от кралската ирландска полиция, сформирани в Англия от демобилизирани войници — бел.прев.

Превод Владимир Трендафилов — бел.ред.

Празнични игри (нем.) — бел.прев.

Букв. червената скарлатина (англ., нем.) — бел.прев.

Хасиди — ултраконсервативно крайнодясно религиозно общество, чието име означава „праведните“; Тетраграматон — букв. четирибуквена дума. В религиозен смисъл — четирите букви JHVH, с които се обозначава името на Йехова — бел.прев.

„Еврейско-гръцки филолог“ (лат.) — бел.прев.

Гой — неевреин (евр.) — бел.прев.

Якоб Бьоме (1575–1624) — немски философ пантеист — бел.прев.

Парменид (ок. 540–480 г. пр.Хр.) — древногръцки философ от Елейската школа — бел.прев.

Маймонид (Моше бен Маймон или Абу Имран Муса ибн Маймун) (1135–1204) — еврейски философ, теолог и лекар — бел.прев.

„Книга против всички ереси“ (лат.) — бел.прев.

„Христос и Иуда“ (швед.) — бел.прев.

„Тайният спасител“ (швед.) — бел.прев.

Борелиус язвително пита: „А защо не се е отрекъл от отрицанието? Защо не се е отрекъл от отрицанието на отрицанието?“ — бел.авт.

Морис Абрамович изтъква: „Исус според този скандинавец винаги е в изгодно положение; неговите горчивини благодарение на печатарското изкуство се радват на многоезична слава; трийсет и три годишното му пребиваване между хората е било всъщност почивка“. В третото приложение към „Християнска догматика“ Ерфьорд отхвърля тази мисъл и отбелязва, че Божиите мъки на кръста не са свършили, защото онова, което е станало само веднъж във времето, непрестанно се повтаря във вечността. Иуда и сега продължава да получава сребърниците, продължава да целува Исус, продължава да хвърля сребърниците в храма, продължава да връзва примката в нивата. (За да обоснове твърдението си, Ерфьорд се позовава на последната глава от първия том на „Защита на вечността“ от Яромир Хладик.) — бел.авт.

Това всъщност е преразказ на края на прочутата поема на Хосе Ернандес „Мартин Фиеро“. Споменатият тук епизод е payada, или музикално-поетично съревнование, между Мартин Фиеро и негъра, който е брат на убития негър — бел.прев.

Древноегипетски град от IV хилядолетие пр.Хр., главен център на култа към бог Ра Атум — бел.прев.

Аменофис (Аменхотеп) IV (1419 — ок. 1400 г. пр.Хр.) — фараон от XVIII династия, забранил култа към Амон Ра и провъзгласил нов държавен култ към бог Атон, в чиято чест приел името Ехнатон („полезен на Атон“) — бел.прев.

Рабан Мавър (ок. 785–856) — бенедиктински монах и писател; Йосиф Флавий (37 — ок. 100) — древноеврейски историк, по време на Юдейската война (66–73) преминал на страната на римляните и назначен за историограф на Флавиите, чието родово име приел. Съчиненията му са важен източник на сведения за историята на древните народи, тъй като цитират множество ценни източници и документи, нестигнали до наши дни — бел.прев.

Франц Миклошич (1813–1891) — австрийски и словенски лингвист; изучава старославянския и циганския език; изследва взаимодействието на славянските езици с езиците на съседните народи — унгарци, румънци, албанци — бел.прев.