Хорхе Борхес - Смърт и компас

Апарисио Саравия (1856–1904) — уругвайски земевладелец, оглавил успешния бунт на бланкосите срещу диктатурата на Идиарте Борда (водач на колорадосите). Въпреки победата си Саравия бил принуден да продължи борбата срещу централната власт, тъй като наследникът на Борда — Батъл, не позволил на партията на Саравия да влезе в новото правителство. Действието в „Другата смърт“ се развива именно в годините на този по-късен бунт. За по-пространно обяснение на политическата ситуация вж. разказа „Авелино Аредондо“ от Пясъчната книга — бел.прев.

Приток на р. Уругвай, който минава през плодородните земи в южната част на провинция Ентре Риос — бел.прев.

Емир Родригес Монегал (р. 1921) — уругвайски литературен историк, автор на редица трудове за творчеството на Борхес — бел.прев.

Илиескас, Тупамбае — полесражения в Северен и Централен Уругвай, където през 1904 г. са се водили битки между силите на Саравия и националната армия — бел.прев.

Отличителен знак на бланкосите, тъй като са нямали стандартна униформа — бел.прев.

Сумако — под това име са били известни редовните войници на уругвайската национална армия — бел.прев.

Господарят Джим — герой от едноименния роман на Джоузеф Конрад (1857–1924), Разумов — герой от романа му „Пред очите на Запада“ — бел.прев.

Подчертаване на националното превъзходство на уругвайците; по името на Хосе Хервасио Артигас (1764–1850) — уругвайски герой, борил се както срещу испанците, така и срещу аржентинците, за да създаде отделна нация на доскорошната Банда Ориентал (Източния бряг на Ла Плата). Доводът тук е, че Уругвай се е отличавал със собствен „дух“, който изнежените аржентинци от Буенос Айрес никога не биха могли да проумеят истински — бел.прев.

Червените, или колорадосите, са били силите на официалното национално правителство на Уругвай в противовес на бланкосите — силите на Саравия; Червените по принцип са били по-добре въоръжени и с по-сериозна военна подготовка от нередовната войска на Белите, съставена предимно от гаучоси — бел.прев.

Хусто Хосе де Уркиса (1801–1870) — аржентински военен и политически деец, президент на Аржентинската конфедерация от 1854 до 1860. Той сваля режима на Росас и слага край на гражданската война в страната — бел.прев.

Изненадата произтича от факта, че битката при Масолиер, в която е участвал Дамиан, се е водила през 1904 г., а викът „Да живее Уркиса!“ по-вероятно е можел да се чуе в битката при Каганча (29.12.1839 г.) или Индия Муерта (27.03.1845 г.), където въстаническите федералистки сили на Уркиса се сражавали с унитарианците. При Каганча Уркиса е бил победен от унитарианците; при Индия Муерта той ги е разгромил. Разказът може да има скрита връзка с „Богословите“, разглеждайки възможността за повтарящото се време — бел.прев.

Енрико Тамберлик (1820–1889) — италиански певец, драматичен тенор — бел.прев.

Петрус Дамиани (ок. 1007–1072) — италиански богослов схоластик; в XXI песен на Дантевия „Рай“ той е представен на седмото небе — небето на съзерцателите; името на цитирания трактат е „За всемогъществото“ — бел.прев.

Фредегарий от Тур — Борхес вероятно греши; в този контекст може би става дума за Беренгарий от Тур, философ и теолог схоластик, живял през XI в. — бел.прев.

При свада, ако нанесената обида е била твърде незначителна (дори според тогавашните разбирания), за да оправдае убийство, или ако противникът е откажел да се бие, победителят му е оставял белег, с което отношенията са се смятали за уредени — бел.прев.

„Сума на теологията“ (лат.) от Тома Аквински — бел.прев.

Имат се предвид IV еклога от „Буколики“ и предсказанието за „златния век“; главният образ в еклогата по-късно се възприема като пророчество за раждането на Христос — бел.прев.

Германски реквием (лат.) — бел.прев.

Цорндорф (сега Сарбиново) — селище на територията на съвременна Полша, при което на 25 август 1758 г., по време на Седемгодишната война (1756–1763), е станало сражение между руските и пруските войски — бел.прев.

Става дума за Френско-пруската война от 1870–1871 г. — бел.прев.