Хорхе Борхес - Смърт и компас

Първият месец на ислямския лунен календар по хиджра — бел.прев.

Действащи лица (лат.) — бел.прев.

В тази бележка споменах „Мантик ал-Таир“ („Беседа на птиците“) от персийския мистик Фаридеддин Абу Талиб Мохамед ибн Ибрахим Аттар, убит от войниците на Тулуй, син на Чингис хан, по време на плячкосването на Нишапур. Може би няма да е излишно да изложа вкратце съдържанието на поемата. Недостъпният цар на птиците Симург пуска в центъра на Китай едно великолепно перо; уморени от вековно безвластие, птиците решават да тръгнат да търсят своя цар. Знаят, че името му означава „трийсет птици“; знаят, че замъкът му се издига на планината Каф, ограждаща като обръч земята. Предприемат това почти безкрайно пътешествие; прелитат над седем долини и морета; името на предпоследното е Помрачение; последното се нарича Унищожение. Мнозина от странниците се отказват, други загиват. Само трийсет от тях, пречистени от изпитанията, кацват на планината на Симург. Най-после го виждат и разбират, че самите те са Симург, а Симург е всяка една от тях и всички заедно. (И Плотин — „Енеади“, V, 8, 4) — прилага принципа на тъждественост по отношение на рая: „В умопостижимото небе всичко е навсякъде. Всяко нещо е всичко. Слънцето е всички звезди, а всяка звезда е всички звезди и слънцето“. Поемата „Мантик ал-Таир“ е преведена на френски от Гарсен дьо Таси, на английски — от Едуард Фицджералд; за да напиша тази бележка, прегледах десетия том на „Хиляда и една нощ“ в превод на Бъртън и монографията „Персийските мистици: Аттар“, 1932, от Маргарет Смит.

Приликите между тази поема и романа на Мир Бахаур Али не са твърде много. В двайсета глава няколко думи, приписвани на Ал-Мутасим от персийския книжар, може би доразвиват други думи на героя; тази и други смътни аналогии може би означават тъждественост на търсения и търсещия или пък че последният оказва влияние върху първия. В друга глава се загатва, че Ал-Мутасим е онзи индус, когото студентът смята, че е убил — бел.авт.

Петъци (фр.) — бел.прев.

„Универсална символика“ (лат.) — бел.прев.

„Голямото изкуство“ (лат.) — бел.прев.

„Компасът на изтънчените“ (фр.) — бел.прев.

„Не се страхувайте от костенурката, господине“ (фр.) — бел.прев.

„Морското гробище“ (фр.) — бел.прев.

Сатиричен жанр в остра нападателна форма — бел.прев.

Мадам Анри Башелие посочва и един буквален превод на направения от Кеведо също буквален превод на „Introduction â la vie devote“ („Въвеждане в благочестивия живот“) от свети Франциск Салски. В библиотеката на Пиер Менар няма и следа от такова произведение. Вероятно става дума за някоя зле разбрана шега на нашия приятел — бел.авт.

Бях си поставил и второстепенната задача да скицирам портрета на Пиер Менар. Но как бих дръзнал да се състезавам със златните страници, подготвяни, както научавам, от баронеса Дьо Бакур, или с финия и точен молив на Каролюс Уркад? — бел.авт.

Букв.: „Където един зъл и чалмосан турчин“ (англ.) — цитат от „Отело“, монолог на Отело — бел.прев.

Букв.: „Ах, не забравяй, че градината бе омагьосана“ (англ.) — от стихотворението „На Хелън“ — бел.прев.

Поема на Артур Рембо — бел.прев.

Поема от С. Т. Колридж — бел.прев.

Наслуки (фр.) — бел.прев.

Става въпрос за началото на XVII в. — бел.прев.

Морис Баре (1862–1923) — френски писател, автор на книги за испанския бит и нрави в романтична светлина. Енрике Родригес Ларета (1875–1961) е автор на исторически романи (повечето на старинен испански), ситуирани в епохата на Филип II — бел.прев.

Роман от Гюстав Флобер — бел.прев.

Произведение на френския есеист Жулиен Бенда (1867–1956), публикувано през 1927 г. — бел.прев.

Философска беседа срещу въображаем опонент — бел.прев.

Помня неговите тетрадки с листа на квадратчета, местата, зачеркнати с черно мастило, особените коректорски знаци и буквите, дребни като мушици. Обичаше да се разхожда привечер из околностите на Ним; всеки път взимаше със себе си по една тетрадка и палеше весел огън — бел.авт.

Ръкопис върху пергамент, от чиято повърхност е бил изстърган предишният текст — бел.прев.