Хорхе Борхес - Смърт и компас

Забравил съм датата, на която реших да се освободя. Открих най-лесния начин. Започнах да избирам случайни номера по телефона. Отговаряха ми женски или детски гласове. Реших, че мой дълг е да ги уважавам. Най-сетне попаднах на един мъжки културен глас. Казах му:

— Искаш ли паметта на Шекспир? Зная, че ти предлагам нещо тежко. Помисли си добре.

Недоверчив глас ми отвърна:

— Ще се изправя пред този риск. Приемам паметта на Шекспир.

Обясних му условията, за да придобие тази дарба. Парадоксално, но изпитвах в същото време носталгия по книгата, която трябваше да напиша и която ми бе забранено да напиша, а също и страха, че гостенинът, призракът, няма да ме напусне никога.

Затворих слушалката и повторих като надежда последните думи на примирение:

Не бях търсил текстовете, с помощта на които да събудя паметта. Трябваше сега да търся други, за да я зачеркна. Една от многото беше изследване на митологията на Уилям Блейк, непокорен ученик на Сведенборг. Разбрах, че по-скоро е сложна, отколкото недостъпна.

И този, и други пътища се оказаха безполезни — всички ме водеха към Шекспир.

Накрая попаднах на единственото решение, което можеше да насели плътно очакването: стриктната и необятна музика на Бах.

P.S. 1924 г. Вече съм нормален човек като другите. През деня съм заслужилият прочут професор Херман Зьоргел, боравя с картотека и редактирам ерудирани тривиалности, но на разсъмване понякога съзнавам, че сънищата ги вижда другият. По някой път в следобедите ме навестяват неочаквано малки и бегли спомени, които може би са истински.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6213

Издание:

Хорхе Луис Борхес. Смърт и компас

ИК „Труд“, София, 2004

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Джоузеф фон Щернберг (1894–1969) — американски режисьор от австрийски произход, създател на „Синия ангел“ (1930) и „Шанхай експрес“ (1932) — бел.прев.

Еваристо Кариего (1883–1912) е бил популярен поет и драматург, а „конкретната биография“, която се споменава тук, всъщност е написана от самия Борхес. Кариего не е бил особено значим поет и при ранната си смърт от туберкулоза е оставил само един том — Misas herejes („Еретични меси“), но поради връзките си със „стария Буенос Айрес“ е бил важна фигура за Борхес — бел.прев.

Александър Поуп (1688–1744) — английски поет. Превел „Илиада“ (1715–1720) и „Одисея“ (1725–1726), поправяйки „грубостта“ на Омир от позицията на нормативния „добър вкус“ — бел.прев.

Балтасар Грасиан (1601–1658) — свещеник йезуит и бароков писател. Името му е свързано с трактата „Изкуството на остроумието“, както и с испанските барокови поети Франсиско Кеведо и Луис де Гонгора — бел.прев.

Каквото писах, писах (лат.) — бел.прев.

Бартоломе де лас Касас (1474–1566) — испански монах мисионер, борец за правата на индианското население, един от първите историци на Латинска Америка и на завоюването й от испанците; през 1517 г. представил на испанския крал Карл V предложения за облекчаване на участта на индианците — бел.прев.

Уилям Кристофър Ханди (1873–1958) — американски музикант, ръководител на негърски джазов оркестър, автор на знаменития „Сейнт Луис блус“ (1914) и на други джазови композиции — бел.прев.

Педро Фигари (1861–1938) — уругвайски поет и художник, който много често изобразява в творбите си живота на негрите; от 1925 до 1933 г. живее в Париж, където излага картини и издава книгите „Зидарят“ (1928), „В друг свят“ (1930) и др., илюстрирани от него; Борхес е писал критики за изложби на Фигари от края на 20-те години — бел.прев.

Висенте Роси (1871–1945) — уругвайски белетрист, журналист и драматург, летописец на изчезващите национални традиции — негърски обичаи, фолклорни песни и танци, езикови особености; Борхес пише възторжени рецензии за книгите му „Дело на негърските ръце“ (1926) и „Записки на бъбривеца езиковед“ (1929); дава оценка и на сборника му с детективски разкази „Криминални случаи“ (1912), издаден от Роси под псевдонима Уилям Уилсън, който загатва за раздвоения герой от едноименния разказ на Едгар По — бел.прев.

Прозвище на Антонио Руис, аржентинец от негърски произход, участник във Войната за независимост, който вдигнал бунт в гарнизона на град Каляо и бил разстрелян от испанците на 7 февруари 1824 г; на площад Ретиро в Буенос Айрес е издигнат бронзов паметник на Руис — бел.прев.