Хорхе Борхес - Смърт и компас

Става дума за диалога на Лукиан „Съдът на гласните“, в който буквата „сигма“ обвинява буквата „тау“, че тираните са направили разпятието, използвайки нейната форма за образец — бел.прев.

Лудовико Ариосто (1474–1533) — италиански поет, автор на рицарската поема „Бесният Роланд“ (1516); „… златния идол на Мохамед…“ — вж. „Дон Кихот“, I, 1 — бел.прев.

Данте, „Рай“, XXXI, 108. Превод Иван Иванов и Любен Любенов, изд. „Народна култура“, 1975 — бел.прев.

Св. Тереза от Хесус, по-известна като св. Тереза от Авила. Истинското й име е Тереза де Кепера-и-Ахумада (1515–1582) — испанска монахиня, една от големите мистички на римокатолическата църква, автор на класически духовни текстове; основателка на реформата на кармелитките, възстановяваща строгостта и съзерцателния характер на техния живот — бел.прев.

Всичко и нищо (англ.) — бел.прев.

Ан Хатауей (1556–1623) — съпруга на Шекспир — бел.прев.

Ферекс — герой от трагедията „Горбъдък“ (1562) на английските драматурзи Томас Нортън (1532–1584) и Томас Саквил (1536–1608); Тамерлан — герой от трагедията „Тамерлан Велики“ (1587–1588) — драматизирана биография на Тимур от английския поет и драматург Кристофър Марлоу (1564–1593) — бел.прев.

В гръцката митология служещо на Посейдон морско божество, което живеело на о. Фарос, пред египетския бряг. Протей притежавал неизчерпаема способност да приема различни образи; според един вариант бил цар на Египет — бел.прев.

Превод Валери Петров — бел.прев.

Рагнарьок (староисл.) — съдба (или гибел) на боговете — в скандинавската митология гибел на боговете и на целия свят, с която приключва последната битка на боговете с хтоничните чудовища — бел.прев.

Педро Енрикес Уреня (1884–1946) — доминикански литературовед, живял дълги години в Буенос Айрес; двамата с Борхес са били близки приятели, а през 1937 г. заедно са съставили „Антология на аржентинската литература“ — бел.прев.

Червен лебед — устойчива поетическа формула (кенинг), означаваща всякакви лешоядни птици — бел.прев.

Вж. разказа „Авелино Аредондо“ от „Пясъчната книга“ — бел.ред.

Густав II Адолф (1594–1632) — шведски крал (от 1611), виден пълководец. През 1630 г. се включва в общоевропейската Трийсетгодишна война (1618–1648) на страната на антихабсбургската коалиция. В битката при Лютцен (1632) шведската армия нанася поражение на противника, но Густав Адолф загива — бел.прев.

Параклис в Сан Антонио (Тексас), превърнат във форт по време на войната между САЩ и Мексико. През 1836 г. е превзет от мексиканския генерал Санта Ана. Целият гарнизон (183 американски опълченци) е унищожен по време на щурма. След падането на Аламо мексиканските войски пленяват отряд американски войници и ги избиват на 27 март 1836 г. — бел.прев.

Боеций (480–524) — латински писател от VI в. „Утешението на философията“ представлява ведри размисли върху битието, съчинени в затвора, където е хвърлен от варварския крал Теодорих — бел.прев.

Съзнателно изписвам тази дума psalmos вместо salmos. Членовете на Испанската кралска академия искат да наложат на нашия континент своите фонетични непохватности; съветват ни да употребяваме провинциални форми — neuma вместо pneuma, sicologia вместо psicologia, siquico вместо psiquico. Напоследък даже им е хрумнало да изписват vikingo вместо viking. Подозирам, че твърде скоро ще чуем да се говори за творчеството на „Киплинго“ — бел.авт.

Иларио Аскасуби (1807–1875) — писател, автор предимно на „гаучоска“ поезия и проза. Пламенно се противопоставя на режима на диктатора Хуан Мануел Росас (1793–1877), заради което е хвърлен в затвора, а през 1832 г. бяга в Уругвай — бел.прев.

Унитаристите през XIX в. воюват за централизирано либерално управление, обявяват се против варварството на гаучосите и са изцяло урбанистично настроени за разлика от федералистите, които са консерватори и подкрепят децентрализиран план за управление на Аржентина — бел.прев.

Масорка (букв. царевичен кочан) — прозвище на реакционна организация, тероризирала Аржентина по времето на диктатора Росас — бел.прев.

Вж. бележката от предговора на цикъла „Възхвала на тъмнината“ — бел.прев.