Хорхе Борхес - Смърт и компас

Хосе де Олавария (1801–1845) — аржентински военен деец и активен участник в споменатите битки. Размяната на сабите е романтичен жест между генерали — бел.прев.

В провинция Кориентес, 1827 г. Аржентински и уругвайски войски окончателно разгромяват бразилски военни части — бел.прев.

Карлос Мария Алвеар (1789–1852) — водач на аржентинските революционни сили срещу испанските колониалисти в Монтевидео през 1814 г.; командващ в битката при Итусаинго — бел.прев.

Хуан Мануел де Росас (1793–1877) — първият диктатор на Аржентина (1835–1852); Хуан Гало Лавайе (1797–1841) — водач на унитаристите срещу федералистите — бел.прев.

Монтонеросите са гаучоси, поддръжници на Бланкосите (Бялата партия, федералистите), но подчиняващи се на местните си лидери, които са саботирали действията на колорадосите (Червената партия, унитаристите) — бел.прев.

Мануел Орибе (1792–1856) — лидер на бланкосите, герой от войната за независимост и командващ военните действия срещу нахлуването на Бразилия в Уругвай; военен министър при Ривера; по-късно обаче прави опит да завземе властта и с помощта на Росас обсажда Монтевидео за осем дни — бел.прев.

Сепеда (Аржентина 1859), Павон (Аржентина 1861) — битки между бланкоси под командването на Хосе Уркиса (1801–1870) и колорадоси, предвождани от Митре. При Сепада унитаристите губят, но при Павон печелят — бел.прев.

Известна епидемия от 1870–1871 г. — бел.прев.

Става въпрос за рода на Корнелио де Сааведра, лидер на първото смесено аржентинско правителство от 1810 г. — бел.прев.

Хосе Артигас (1764–1850) — отпървом се бие срещу испанските колониалисти, после става съюзник на федералистите срещу унитаристите, накрая е разгромен от бразилски военни части — бел.прев.

Старото име на Уругвай е Банда Ориентал — Източният бряг — бел.прев.

Клара Гленкеърн де Фигероа — героиня на следващия разказ на Борхес — бел.прев.

Тайната полиция от времето на диктатурата на Росас — бел.прев.

Паскуал Прингълс (1795–1831) — унитаристки пълководец от провинция Сан Луис. Вместо да предаде сабята си на врага при едно поражение, той я счупил и се хвърлил в реката — бел.прев.

Хапливата забележка се отнася за италианските емигранти, построили онези „стари къщи на Буенос Айрес“, които Марта рисува; тоест тя е повлияна не от някоя италианска живописна школа (което би било приемливо), а от италиански емигранти занаятчии (нежелателно и „по-долно“ според обществената йерархия на Буенос Айрес). Социалната граница между старите креолски фамилии и пристигналите в по-ново време емигранти през XIX и началото на XX в. вече е била ясно очертана — бел.прев.

Джоузеф Малърд Уилям Търнър (1775–1851) — английски художник, разработва библейски, митологични и исторически сюжети със свободна и динамична трактовка — бел.прев.

Членът на журито всъщност се изказва пренебрежително за героинята, назовавайки я госпожа Фигероа (тоест съпругата на Фигероа), вместо да използва личното й име — Клара Гленкеърн. Тя явно е обект на снизходително отношение заради социалния й статус, контрастиращ с бохемския живот и репутацията на художник, която би искала да си спечели — бел.прев.

Карлос Рейлес (1868–1938) — уругвайски писател — бел.прев.

Битката при Манантиалес (1871) — епизод от Гражданската война, последвала Войната за независимост. При тази битка колорадос (либералната Червена партия), водена от Венансио Флорес, побеждава бланкос (консервативната Бяла партия), оглавявана от Тимотео Апарисио и Мануел Орибе — бел.прев.

Гранична зона в Североизточен Уругвай — бел.прев.

Революционна група под ръководството на Мануел Орибе, която през 1825 г. пресича река Уругвай, за да инспирира въстание сред местните, които по това време са били под бразилско управление. На знамето им е пишело „Свобода или смърт“ — бел.прев.

Монтонеросите са гаучоси, поддръжници на бланкосите (Бялата партия), но подчиняващи се на местните си лидери, които са саботирали действието на унитаристите (колорадосите) — бел.прев.

Понякога единственият отличителен знак на бланкосите. В някои области вместо значки са носели бели кокарди — бел.прев.