Хорхе Борхес - Смърт и компас

Уилям Дънбар (ок. 1460 — ок. 1520) — шотландски поет, автор на сатирични и алегорични поеми; Робърт Лий Фрост (1875–1963) — американски поет; творбите му са вдъхновени от природата и духа на Нова Англия — бел.прев.

Неговият край и неговото начало (англ.) — бел.прев.

Борхес често оставя знаци, с които насочва читателя към собствената си „интертекстуалност“. Във въпросния разказ на Киплинг се среща герой на име Бхагуан Дас; същото име, а до известна степен и самият герой се появяват отново в „Сини тигри“ от сборника „Паметта на Шекспир“ — бел.прев.

Ормига Негра (Черната мравка) е бил гаучо бандит с истинско име Гийермо Ойо. Предпочитал е да се сражава с болос (камъни, вързани в края на въже) и нож — бел.прев.

Хуан Мануел Росас (1793–1877) — първият аржентински диктатор — бел.прев.

Предполагаемият жаргон на подземния свят в Буенос Айрес — бел.прев.

Става дума за „гаучоската“ поема „Фаусто“ на Естанислао дел Кампо, охулвана главно заради цвета на коня на главния герой — смятало се е, че такъв цвят не може да бъде открит у бързите ездитни коне — бел.прев.

Втора книга Царства I, 26: Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене бе по-горе от женската любов — бел.прев.

В случая Борхес няма предвид, че са от смесен произход, а по-скоро обозначава класовата им принадлежност — бел.прев.

Крайно беден квартал, очертан от малък приток на реката. Борхес често го споменава в разказите си — бел.прев.

Сантяго (Сант Яго) всъщност е испанският вариант на св. Яков — бел.прев.

Хуан Морейра (1819–1874) — известен гаучо, обявен извън закона и превърнал се в легенда и своего рода народен герой след смъртта си главно заради романизираната версия на живота му от Едуардо Гутиерес — бел.прев.

Жаргон на престъпния свят в Буенос Айрес — бел.прев.

Тоест на две пресечки от Националната библиотека, на която Борхес е бил директор — бел.прев.

Улицата, на която се намира затворът в Буенос Айрес — бел.прев.

Голямото гробище в Буенос Айрес — бел.прев.

Нещо подобно на излет с барбекю — бел.прев.

Виж бележките към предговора на цикъла — бел.ред.

Улицата на публичните домове — бел.прев.

Вид игра на карти, много разпространена в Аржентина и Уругвай — бел.прев.

Хуан Морейра (1819–1874) — известен гаучо от типа на Бъч Касиди и Сънданс Кид. Дълго е бил преследван от закона, преди да бъде убит — бел.прев.

Мартин Фиеро и Сегундо Сомбра за разлика от Хуан Морейра са измислени гаучоси — единият е герой на едноименната поема на Хосе Ернандес, а дон Сомбра е положителният образ в романа на Рикардо Гуиралдес (13.2.1886, Буенос Айрес — 11.11.1927, Париж) „Дон Сегундо Сомбра“ — бел.прев.

Бедно предградие на Буенос Айрес, населено предимно с италиански емигранти. Семейството на Борхес се премества да живее там сравнително късно заради по-евтините жилищни наеми — бел.прев.

Името силно напомня името на Хуан Морейра, гаучото, обявен извън закона и превърнал се в народен герой, и явно в алитерацията на имената е търсен литературен прийом. Мураня дори по дрехи и маниери наподобява Морейра; не е случайно също, че този разказ е поставен веднага след разказа „Срещата“, в чийто сюжет духът на Морейра играе съществена роля — бел.прев.

Става въпрос за юбилей от подписването на Декларацията за независимостта на Аржентина (1810 г.), тоест действието се развива през 1910 г. — бел.прев.

Става въпрос за независимостта не само на Аржентина, но и на цяла Южна Америка. Споменатите военачалници — особено полковник Рубио — са участници предимно в битките от 20-те и 30-те години на XIX в. — бел.прев.

Чакабуко (Чили, 1817) — армията на генерал Хосе Сан Мартин разгромява испанската кралска армия, командвана от генерал Марко дел Понт; Канча Раяда (Чили, март, 1818) — разгром на армията на Сан Мартин; Майпу (Чили, април, 1818) — убедителна победа на Сан Мартин; Арекипа (Перу, 1825) — испанците се предават след обсадата на генерал Антонио Хосе де Сукре, командващ армията на Боливар, а след битката при Аякучо независимостта на Перу е извоювана окончателно — бел.прев.