Владислав Реймонт - Селяни

Отиваха отвъд, дето седяха по-рано Антекови и дето сега Йевка и Ягустинка готвеха вечерята, та огнището бумтеше и Витек едва смогваше да донася дърва и да ги пъха под грамадните гърнета.

Навсякъде из къщи ходеха и на всяка зирка хвърляха завистливи погледи.

Та как да не позавидиш на такъв късмет?…

Самата къща е най-хубавата в цялото село, голяма, лична, висока, стаи като на дворянски дом, чисти, варосани, с дъсчени подове! А пък що мебели, що покъщнина, какво ли не! Само икони към двайсет, все в стъкла! Па обори, конюшни, плевня, сушина! И малко ли стока имат? Само крави пет глави, да не смятаме бика, от който също има полза! Три коня, ами земята, ами гъските, свинете!…

Жално въздишаха и тук-там някоя тихичко се обаждаше:

— Боже мой, на такива господ дава, дето не са и заслужили!

— Знаяли как да си се наредят, знаяли!

— Така е, всякога който излезе напред, все той получава.

— Защо ваша Улиша не излезе?

— Защото е скромно момиче и има страх от бога.

— И други все зарад това.

— Да беше друга, щяха ли да я оставят така, само веднъж да видеха някоя по нощите с момък, по целия свят щяха да я раздрънкат.

— Такава има късмет…

— Защото няма срама.

— Хайде, елате — викаше Йенджих. — Музиката свири, а в къщи нито една фуста — да има с кого да потанцува човек!

— Колко му се е прищяло пък на тоя да танцува, ами майка ти ще ти позволи ли, бре?

— Само гледай да не си изгубиш панталонците и да не ти се лъсне нещо, както си се засилил.

— И не замятай мотовилите си по хората!

— Иди с Валентовица да танцуваш, две грозотила ще станете.

Йенджих само изруга нещо, улови първата, която му попадна, и я поведе, без да слуша какво дрънкаха след него.

В къщи вече танцуваха, все още бавно и сякаш без желание. Само Настка Голембова се въртеше живо с Шимек Доминиковичиния. Бяха се отнапред сговорили, та щом засвири музиката, и те се притиснаха здравата и истински и дълго танцуваха; при почивката се разхождаха из къщи, хванати през кръста, та чак сластно потреперваха, или пък весело си приказваха, смееха се високо и ходеха долепени един до друг, а Доминиковица гледаше неспокойно сина си.

Но едва когато дойде кметът — закъснял беше, че трябваше да води новобранците в града, — хората се пораздвижиха, защото щом влезе, щом гаврътна една-две чашки, започна да се разговаря с мъжете и да се шегува с „младоженците“.

— Младоженеца блед като стена, а невестата — червено сукно.

— Утре ще си приказваме…

— Бива си те, Мачей, не си оставил да мине напразно времето.

— Ами не е гъсок… няма да вземе пред очите на всички…

— И за петаче не бих се обзалагал след това! Абе то, хвърлиш ли камък в храстите, все ще изхвърчи птичка, аз, кмета, ви казвам това!

Гръмнаха в смях, защото Ягна избяга в другата стая.

И жените бъбреха каквото им дойдеше на езика.

Скоро врявата се усили и веселие обхвана душите; и кметът помогна доста за това, ама и водката направи своето. Борина не я жалеше и често пущаше в ход бутилката; и танците тръгнаха по-живо и повече двойки затанцуваха, захващаха вече да пеят, да притупват и все по-голям кръг се понасяше из къщи.

По това време влезе Ямброжи, седна веднага току до прага и с лакоми очи следеше бутилката.

— Пък твоята глава все натам се върти, където чашките дрънкат! — подметна кметът.

— Звънливи са; а който напои жаден, заслуга му се пише на оня свят — отговори важно Ямброжи.

— На̀ ти вода, мешино такава.

— Което за говедата е вкусно, то за човека е вредно! Казват: „Когото водата спаси, спасява го, а водката всекиго на крак поставя.“

— Тогава пий водка, щом си толкова пресметлив.

— Пий наздраве, кмете! Казват и това: „Кръщавай се с вода, венчавката с водка поливай, а смъртта — със сълзи.“

— Хубаво казват, пийни още веднъж…

— Няма да избягам и от трети път! Винаги пия за първата жена една чаша, а за втората две чаши.

— Защо така?

— Защото навреме умря, та да си потърся трета.

— За жена сънува, а още привечер му се склапят очите…

— И по тъмно макар, все още бих напипал с тоягата си женска кълчица!

Къщата гръмна от смях.

— Да ви сгодим с Ягустинка! — завикаха жените.

— И тя устатница, па и водката обича — добавиха други.

— Нали казват: „Работен мъж и устата жена половин свят превземат.“

Кметът седна до него, а другите заеха кой къде смогна местата по пейките наоколо, а понеже не можаха да се поберат, натискаха се прави в купчина, заеха едва ли не половината стая, без да обръщат внимание на танцуващите.