Отиваха отвъд, дето седяха по-рано Антекови и дето сега Йевка и Ягустинка готвеха вечерята, та огнището бумтеше и Витек едва смогваше да донася дърва и да ги пъха под грамадните гърнета.
Навсякъде из къщи ходеха и на всяка зирка хвърляха завистливи погледи.
Та как да не позавидиш на такъв късмет?…
Самата къща е най-хубавата в цялото село, голяма, лична, висока, стаи като на дворянски дом, чисти, варосани, с дъсчени подове! А пък що мебели, що покъщнина, какво ли не! Само икони към двайсет, все в стъкла! Па обори, конюшни, плевня, сушина! И малко ли стока имат? Само крави пет глави, да не смятаме бика, от който също има полза! Три коня, ами земята, ами гъските, свинете!…
Жално въздишаха и тук-там някоя тихичко се обаждаше:
— Боже мой, на такива господ дава, дето не са и заслужили!
— Знаяли как да си се наредят, знаяли!
— Така е, всякога който излезе напред, все той получава.
— Защо ваша Улиша не излезе?
— Защото е скромно момиче и има страх от бога.
— И други все зарад това.
— Да беше друга, щяха ли да я оставят така, само веднъж да видеха някоя по нощите с момък, по целия свят щяха да я раздрънкат.
— Такава има късмет…
— Защото няма срама.
— Хайде, елате — викаше Йенджих. — Музиката свири, а в къщи нито една фуста — да има с кого да потанцува човек!
— Колко му се е прищяло пък на тоя да танцува, ами майка ти ще ти позволи ли, бре?
— Само гледай да не си изгубиш панталонците и да не ти се лъсне нещо, както си се засилил.
— И не замятай мотовилите си по хората!
— Иди с Валентовица да танцуваш, две грозотила ще станете.
Йенджих само изруга нещо, улови първата, която му попадна, и я поведе, без да слуша какво дрънкаха след него.
В къщи вече танцуваха, все още бавно и сякаш без желание. Само Настка Голембова се въртеше живо с Шимек Доминиковичиния. Бяха се отнапред сговорили, та щом засвири музиката, и те се притиснаха здравата и истински и дълго танцуваха; при почивката се разхождаха из къщи, хванати през кръста, та чак сластно потреперваха, или пък весело си приказваха, смееха се високо и ходеха долепени един до друг, а Доминиковица гледаше неспокойно сина си.
Но едва когато дойде кметът — закъснял беше, че трябваше да води новобранците в града, — хората се пораздвижиха, защото щом влезе, щом гаврътна една-две чашки, започна да се разговаря с мъжете и да се шегува с „младоженците“.
— Младоженеца блед като стена, а невестата — червено сукно.
— Утре ще си приказваме…
— Бива си те, Мачей, не си оставил да мине напразно времето.
— Ами не е гъсок… няма да вземе пред очите на всички…
— И за петаче не бих се обзалагал след това! Абе то, хвърлиш ли камък в храстите, все ще изхвърчи птичка, аз, кмета, ви казвам това!
Гръмнаха в смях, защото Ягна избяга в другата стая.
И жените бъбреха каквото им дойдеше на езика.
Скоро врявата се усили и веселие обхвана душите; и кметът помогна доста за това, ама и водката направи своето. Борина не я жалеше и често пущаше в ход бутилката; и танците тръгнаха по-живо и повече двойки затанцуваха, захващаха вече да пеят, да притупват и все по-голям кръг се понасяше из къщи.
По това време влезе Ямброжи, седна веднага току до прага и с лакоми очи следеше бутилката.
— Пък твоята глава все натам се върти, където чашките дрънкат! — подметна кметът.
— Звънливи са; а който напои жаден, заслуга му се пише на оня свят — отговори важно Ямброжи.
— На̀ ти вода, мешино такава.
— Което за говедата е вкусно, то за човека е вредно! Казват: „Когото водата спаси, спасява го, а водката всекиго на крак поставя.“
— Тогава пий водка, щом си толкова пресметлив.
— Пий наздраве, кмете! Казват и това: „Кръщавай се с вода, венчавката с водка поливай, а смъртта — със сълзи.“
— Хубаво казват, пийни още веднъж…
— Няма да избягам и от трети път! Винаги пия за първата жена една чаша, а за втората две чаши.
— Защо така?
— Защото навреме умря, та да си потърся трета.
— За жена сънува, а още привечер му се склапят очите…
— И по тъмно макар, все още бих напипал с тоягата си женска кълчица!
Къщата гръмна от смях.
— Да ви сгодим с Ягустинка! — завикаха жените.
— И тя устатница, па и водката обича — добавиха други.
— Нали казват: „Работен мъж и устата жена половин свят превземат.“
Кметът седна до него, а другите заеха кой къде смогна местата по пейките наоколо, а понеже не можаха да се поберат, натискаха се прави в купчина, заеха едва ли не половината стая, без да обръщат внимание на танцуващите.
Читать дальше