Владислав Реймонт - Селяни

— Докато има масло и сирене, и баба знае да прави тутманик! — отвърна злоречиво Ягустинка. — Така ще е, докато й омръзне стария, докато не захване да тича след ергените.

— Това няма да направи, макар че Матеуш е готов и само чака, ех, няма да я остави тъй.

— Море… ще я остави той за едната хубост! Някой друг ще го накара да стори това… ще го накара…

— Борина?

— Пък ти, Борина! Има и някой по-силен от двамата… има… само да му дойде времето, самичка ще видиш… — усмихна се хитро тя. — Витек, я отпъди кучето, че лае, та ми проглуши ушите, разпъди и момчетията, ще изпотрошат стъклата и ще разтурят застилката на стената.

Витек скочи с тоягата, кучето млъкна, но се разнесоха писъци и тропот на шумно бягаща тълпа; чак до пътя ги пропъди и се върна бързо, защото след него се посипа град от кал и камъни.

— Витек, я почакай! — викаше Рохо, който стоеше в сянката до ъгъла откъм двора. — Повикай Ямброжи, кажи му, че работата е бърза, чакам го пред къщи.

Едва след някое време дойде Ямброжи, доста сърдит, че му прекъснаха яденето на най-хубавото място — припеченото прасе с грах.

— Черквата ли гори, какво?

— Не викай, върви при Куба, защото ми се чини, че умира.

— Нека пукне и да не пречи на хората да ядат. Надвечер бях при него и му казах на тоя заплес да се приготви за болница, ще му отрежат крака и веднага ще оздравее!…

— Това ли си му казал? Чини ми се, че сега разбирам защо сам си е отрязал крака…

— Господи, света Богородичке! Какво, самичък си го отрязал?…

— По-скоро върви, ще видиш. Отивах в обора да си легна и щом влезнах, Лапа скочи върху мене, залая, заскимтя, задърпа ме за клашника, не можех да разбера що иска, па току изтичваше напред, сядаше на прага на конюшнята и скимтеше. Отидох, гледам — Куба лежи провесен през прага, с глава в конюшнята! На първо време помислих, че е искал да излезе на чист въздух и е премалял! Отнесох го на леглото и запалих фенера да потърся вода, а той цял в кръв, бледен като платно и от крака му шурти кръв. По-скоро, че ще издъхне…

Влязоха в конюшнята. Ямброжи се залови бързо да го съживява. Куба лежеше отпуснато, едва дишаше и хъркаше през така здраво стиснатите си зъби, че с нож трябваше да ги отварят, за да му налеят малко вода в гърлото.

Кракът му бе прерязан в коляното, едва се държеше на кожата и кръвта обилно течеше.

На прага се червенееха петна от кръв и лежеше окървавена брадва, а брусът за точене, който седеше винаги под стряхата на конюшнята, сега се търкаляше на прага.

— Вижда се, че сам си го е отрязал. Уплашил се от болницата, помислил, глупака, че сам ще си помогне… Бре че корав човек, бре че инат! Божичко, сам да си пререже крака! Просто да не вярва човек! Много кръв е изгубил.

Изведнъж Куба отвори очи и заразглежда твърде съзнателно.

— Отхвръкнал ли е? Два пъти фраснах, но ми притъмня… — прошепна той.

— Боли ли те?

— Никак. Само дето съвсем съм загубил сили, но по-здрав съм!

Той лежеше и нито викна, когато Ямброжи му подреждаше, миеше и превързваше в мокри парцали крака.

Рохо коленичил светеше с фенера и тъй горещо се молеше, че сълзи се лееха по лицето му, а Куба само се усмихваше радостно, някак трогателно и жално, като някое подхвърлено на полето малко детенце, което, преди да разбере, че е без майка, се радва на тревите, които, шумят над него, гледа слънцето, протяга ръчички към прелитащите птички и по своему приказва с всичко, весело му е. Така и той се чувствуваше сега; добре му беше, спокойно и безболезнено, и така леко и весело на душата, та съвсем и не мислеше за болката си, а само се хвалеше тихичко… как добре наточил секирата, наместил крака си на прага… и фраснал в самото коляно… заболяло го, па не могъл отведнъж… та втори път ударил с всичка сила… и ето сега нищо не го боли, вижда се, помогнало му — и само да имаше повече сила, не би гнил на тоя одър, а би отишъл и на сватбата… би се хванал и да танцува… и би си хапнал нещо, защото му се ще и да си хапне.

— Лежи спокойно и никак да не се мърдаш. Ядене веднага ще ти донесат, ще кажа на Южа.

Рохо го погали по лицето и двамата с Ямброжи излязоха навън.

— До утре ще изгасне, ще заспи тихо като пиле, защото кръвта му съвсем е изтекла.

— Свещеника трябва да доведем, докато е в съзнание!

— Ами свещеника отиде тази вечер във Воля у дворяните.

— Ще ида да го извикам, тази работа не чака.

— До Воля има цяла миля, нощно време и през гората не ще улучиш. Тука има впрегнати коне на хора, които след вечеря ще си вървят, вземи ги и заминавай.