Владислав Реймонт - Селяни

— Нима това не е грехота! Момчета мустакати, Шимек вече има поне трийсет, а не му дава да се жени, от дома навънка не го пуща и само го мъчи с това-онова.

— Па и срамота е, толчави мъже, а всички женски работи да вършат…

— Да си не цапа ръчичките Ягуша!

— А могат да се женят, по пет морги имат!

— Толкова моми в селото…

— А ваша Марциха най-отдавна чака, и нивите ви са до Пачешовите!

— Ти по-добре гледай своята Франка да не дочака нещо от Адам!

— Дъртата е проклетница, то се знае, ама и момчетата са си такива пипкави и повлекановци.

— Толчави момчета, а не смеят да се пуснат от полата на майка си!

— Ще се пуснат… Шимек, гледам, днеска все се върти около Настка Голембова.

— Същия беше и баща им, помня добре, а старата на младини не беше по-добра от Ягуша!

— „Крушата не пада по-далече от корена“ — и щерката като майката!

Музиката млъкна, свирачите отидоха да се хранят отвъд, защото и вечерята се свърши.

Изведнъж утихна като в черква на пренос — но след малко разговорите избухнаха още по-силно, сякаш закипя, всички приказваха едновременно, викаха и повтаряха своето през масите, но никой никого не слушаше.

Най-сетне за по-отбраните гости принесоха греяна водка с мед и подправки, а на другите щедро сложиха водка първак и бира.

Едва ли някой обръщаше внимание какво пие, защото от челата им вече пара се вдигаше и лицата им сияеха от удоволствие. Седяха кому както беше насгода, разкопчаваха от топлината клашниците си и се облягаха на масите. Блъскаха с пестници, та чак чиниите подскачаха, ловяха се ту през кръста, ту за яките, ту за шиите и бъбреха… оплакваха си се — като брат пред брата, като християни пред истински християни и съседи…

— Лошо върви тоя свят! Ама как? Разсипва се народа и само една сиромашия…

— Чиба, псета такива… — Кучетата се давеха под масите за кокали.

… И в това е радостта, когато съседи седнат по на чашка и си поприказват, ожалят се и се поизвинят кой кому е докривял в нещо — то се знае, не за опасена нива, нито за слог преоран, защото за това вече съд съди и свидетели потвърждават кой е крив, кой прав, ами за дребни съседски разпри — я кокошки в градината ровнали, я жените се поскарали или децата се сбили, както що се случва… Нали за това е сватба — да се поспрат разприте, а братството и съгласието да виреят между хората!

— Па макар докато сватбата трае, за един ден!

— А утрешния ден сам ще си дойде! Е-ей, не ще избегнеш от орисията си, ще я избегнеш може би само в свещената земя; ще дойде, ще те хване за главата, ще сложи ярема на врата ти, ще те погне и — тегли, народе, а след това и в кръв се обливай и своето пази, не изпущай го нито за миг из ръцете си, за да не се преплетеш под колелата!

— Господ е създал човеците за братя, а те са вълци един за друг!

— Не са те вълци, не са, ами сиромашията ги кара, насъсква ги един срещу друг и ги кара да се ядат като кучета за оглозган кокал!

— Не само сиромашията, не, дявола помрачава хората, та не разбират кое е добро и кое лошо!

— Право е, право… и духа в душите им като в пригаснала жарава, докато раздуха лакомията, злината и всичките грехове!

— Разбира се, който е глух за божите заповеди, той на драго сърце слуша музиката на пъклото!

— Не е било така в старо време! Имало е послушание, почитали са по-старите и съгласие е имало!

— Па и земя всеки е имал, колкото е могъл да работи, и пасища, и ливади, и гора.

— А за данъци не се е ни чувало!

— А дърва дали е купувал някой тогава?… Отивал е в гората и си е брал, колкото му е трябвало, ако ще би и най-хубавия бор или дъб!… Каквото е било на дворянина, това е било и на селянина.

— А сега ни на дворянина, ни на селяните — само на евреите, дори и на по-лоши.

— Ей, синковци!… Пих за ваше здраве, пийте и вие за мое! Заседнаха вече като на свой имот — я пийте я, и твоето е добро, и моето е добро, само правда да има във всичко…

— Дворяни крастави! Наздраве! Водката не е грехота, само достойно да се пие и по братски, тогава носи здраве, прочиства кръвта и отпъжда болестите!

— Когато пиеш, с половница пий, когато се веселиш, цяла неделя се весели. Имаш ли работа, работи здраво, не жали кокалите си и залягай! Па случи се, да кажем, сватба, кръщенка или някой да умре, поразпусни се тогава, почини си, отдай почит и се повесели! Па ако налети зло — я жена се разболее, я добитък умре, я се запали нещо — воля божия, не върви напротив, защото можеш ли да поправиш нещо, клетнико, с викове и с плач? — нищо, само ще се лишиш от спокойствие и яденето като трици ще ти се види в устата! — Затова търпи и се надявай на божията милост… По-лошо ще дойде, умирачката ще те хване за гърлото и ще погледне в очите ти — не се опитвай да избягаш, не е в твоя власт — защото всичко е в ръката на бога…