Владислав Реймонт - Селяни

— Ягушо, доволна ли си? Хубавице моя! Не бой се, Ягушо, добре ще ти е при мене, и у майка ти не е било по-добре… Господарка ще бъдеш, Ягушо, господарка… ще ти взема момиче, та да не се измъчваш много… ще видиш! — казваше й тихичко Борина и я гледаше любовно в очите, без да обръща внимание на другите, които дори с глас му се смееха.

— Облизва се като котарак на сланинка.

— Па и тя охраненичка като грудка!

— Върти се стария и драще с крака като някой петел!

— Ще си отземе, ще си отземе, синеца! — викаше кметът.

— Като куче в мраз — процеди иронично старият Шимон.

Заляха се в смях, а воденичарят чак падна на масата и блъскаше с пестници от удоволствие.

Готвачките пак запяха:

— Ягно, я се наведи да ти кажа нещо! — рече кметът, па се наведе зад Борина, защото седеше досам него, и я щипна за хълбока. — Па да ме поканиш да кръщавам! — рече със смях и лакомо я разглеждаше, защото страшно му се харесваше.

Тя силно почервеня, а жените избухнаха в смях и продължиха да се шегуват, да съветват и да казват уместни шеги как да се отнася с мъжа си.

— Па всяка вечер нагрявай на огъня юргана.

— Най-главното, тлъстичко му давай да яде, та да има сила…

— И му се гали, честичко през врата го прегръщай.

— И с кротом, та да не усети къде ще го заведеш! — казваха една през друга, както обикновено правят жени, когато си пийнат и се развържат езиците им.

Къщата чак се тресеше от смях, а те тъй се отпущаха, че воденичарката ги смъмра да се съобразяват с момичетата и децата, органистът също твърдеше, че е голям грях да се сее развала и да се дава лош пример.

— Защото — продължаваше той — Исус Христос и светите апостоли са казали — ей с такива букви е писано по латински в книгите, — че по-добре е да убиеш, отколкото да поквариш, че като поквариш невинното, все едно, че го правиш на самия мене; тъй пише в свещеното писание — защото неумереността в пиене, в ядене, както и в дело, строго ще бъде наказана, това ви казвам, драги хора. — Той бъбреше неразбрано, защото бе вече доста чашки метнал…

— Духача на органа, синеца, ще забранява на хората да се веселят.

— Търка се край свещеника, та мисли, че е светец!

— Да си запуши ушите, като не иска да слуша! — носеха се враждебни гласове, понеже в селото не го обичаха.

— Днеска е сватба и не е грехота да се повесели, да се посмее човек и да се порадва, аз, кмета, ви казвам това, драги хора.

— Например и Исус Христос е ходел по сватби и е пиел вино… — подхвърли Ямброжи сериозно, но тихо, защото бе вече пиян, па като беше на края на трапезата, при вратата, никой не го и слушаше. И разприказваха се всички, захванаха да се смеят и да чукат чашките и все по-бавно да ядат, за да се наядат хубавичко. Мнозина вече поотпущаха ремъците и се протягаха, за да сместят повече.

Готвачките пак дойдоха с нови чинии и пееха:

— Е, е, отсрамиха се — захваляха хората.

— То се знае, към хиляда злоти чини сватбата…

— Има защо, не й ли приписа шест морги!

— За тая несправедливост към децата се веселят.

— А Ягна стои като някой немтур.

— Затова пък Мачей святка с очи като див котарак.

— Като гниляк, като гниляк, драги мои!

— Тепърва има той да плаче.

— Не е от тия, дето плачат… по-скоро тоягата ще побарва.

— Това рекох и аз на кметицата, когато ми каза за годежа.

— А тя защо не дойде днеска?

— Как може, всеки ден чакаме да роди…

— Ръката ми да отрежат, ако в скоро време Ягна не вземе да тича след ергените, щом почнат да свирят музиките в кръчмата.

— Матеуш това и чака.

— Хайде пък ти?

— Разбира се! Вавжоновица нали слушала какво е приказвал в кръчмата.

— Дали не са го канили и той да свири?

— Старият искал, ама Доминиковица била против, нали всички знаят какво е имало помежду им…

— Всеки казва, ама кой е видял?

— Дрънкат си на вятъра!

— Ами Бартек Козела ги видял пролетес в гората.

— Козела е крадец и лъжец, Доминиковица го съди за свинята, та от яд приказва.

— И други имат очи, та виждат, имат…

— И не ще излезе на добре тая работа, ще видите… мене ми е все едно, ама ми се чини, че и Антек, и децата пострадаха, затова няма да мине без наказание.

— Така си е, господ забавя, ама не забравя…

— За Антек също споменаваха, че ги виждали заедно тук-там да си приказват… — Жените понижиха гласове и все по-злобно и немилостиво говореха и одумваха цялото семейство, като не пощадиха и старата, а съжаляваха най-много момчетата.