Владислав Реймонт - Селяни

Събра се много народ, нямаше къде да се седне и мнозина трябваше да се задоволят да насядат по натрупаните пред кръчмата греди. Понеже времето беше хубаво и по небето светеха златни потоци, мнозина се бяха разположили под стряхата и викаха на евреина там да им изнася пиене.

И понеже кръчмата бе препълнена току-речи все от млади, веднага се впуснаха и в оберек, та чак стените и дъските на пода заскърцаха; за голяма почуда танците предвождаше Шимек Доминиковичин с Настуша. Напразно по-малкият, Йенджих, го дърпаше настрана, като му шепнеше тихо и досадно, но нищо не сполучи, защото момъкът беше пламнал и не искаше и да чуе. Той пиеше водка, караше също и Настка и другарите си да пият, а щом гръмваше музиката, хвърляше на музикантите десетачета, улавяше през кръста Настка и кряскаше с всичка сила:

— Сечете, момци, бързо карайте по нашенски!

И се носеше из кръчмата като разярен жребец, провикваше се юнашки и блъскаше отсечено с токовете по пода.

— Ей, синеца, сламата из кончовете му ще изскочи! — шепнеше Ямброжи и си преглъщаше слюнката срещу застаналите да пият до него. — И млати с крака като с бухалки: ще се откъснат и ще се разхвърчат.

— Гледай само ти да не изгубиш нещо — изръмжа Матеуш, който стоеше там с другарите си.

— Дай да се почерпим, само мир да е — рече с усмивка Ямброжи.

— На̀ ти, само да не глътнеш чашата, пияница такъв! — И той му подаде пълна чаша и се завърна гърбом към него, защото кметовият брат Гжеля им заприказва нещо тихо; те се облегнаха на тезгяха и внимателно го слушаха, без да гледат нито танците, нито водката пред тях. Шестима бяха, най-личните селски момци, най-богатските и на най-добри стопани синове. Те разговаряха вдълбочено, но понеже шумът ставаше все по-голям и все повече хора се наблъскваха, пренесоха се в жилището на евреина, тъй като другото помещение бе заето от възрастните мъже и от гостите.

Стаята бе тясна и натъпкана с измачкани завивки, в които спяха еврейчетата, та едва се настаниха до масата. Една лоена свещ пушеше на окачен на потона пиринчен свещник. Гжеля ги изреди с чашата, пийнаха веднъж-дваж, но някак никой не подхващаше това, за което бяха дошли, та Матеуш подметна подигравателно:

— Започвай, Гжеля, стига сте седели като врани на дъжд!

Още не успял да започне Гжеля, влезе и ковачът, поздрави и потърси място да седне.

— Тоя катраник всякога ще пъкне там, дето не го сеят! — избухна Матеуш. — Наздраве, Михале! — добави той веднага, като потушаваше гнева си.

Ковачът изпи чашата, придаде си спокоен израз на лицето и рече на шега:

— Не съм лаком за чужди тайни и виждам, че тук няма нищо като за мене.

— Добре го каза! Добре ти е на тебе с немците — в петък пържена сланина 36 36 Понеже немците, като протестанти, не постят в петък. — Б.пр. и кафе, а още по-добре ще ти е днеска, на празника…

— Приказваш глупости, Плошка, като че си пиян… — отвърна той.

— Казвам това, което всички знаят, че всеки ден си имаш вземане-даване с тях.

— Който ми дава работа, нему работя, не избирам.

— Работа! Друго нещо кроиш ти с тях — рече по-тихо Вахник.

— Както и с дворянина изработи нашата гора — добави заплашително Причек.

— Изглежда, че на съд съм налетял! Я гледай как всичко знаят!

— Оставете го бе, той си върши работата без нас, нека и ние да работим без него — рече Гжеля, като гледаше втренчено в неспокойните му очи.

— Да ви види някой стражар през прозореца, ще помисли, че правите заговор срещу някого! — уж на шега рече ковачът, ама устните му трепереха от злоба:

— Може и така да е, само че не против тебе: не заслужаваш, много си малък за такова нещо ти, Михале.

Той нахлупи шапка и си излезе, като тресна вратата.

— Понадушил е нещо и е дотърчал да разузнава.

— Сега е готов да иде и да слуша под прозореца.

— Ама ще чуе още такова нещо за себе си, че ще му се отще.

— Я тихоте, момчета! — започна тържествено Гжеля. — Казах ви, че Подлесието още не е продадено на немците, но вече всеки ден могат да отпътуват за крепостен акт, дори споменаха, че следния четвъртък.

— Знаем това и нещо трябва да се направи! — рече нетърпеливо Матеуш.

— Дай съвет, Гжеля: книга знаеш, вестник четеш, по-лесно ти е.

— Че като го купят немците и като заседнат на слог, ще стане като в село Гурки: просто въздух няма да стигне за дишане в Липци и ще тръгнем да просим или в Америка да се изселим.

— А бащите ни само се чешат по главите, въздишат и не знаят как да си помогнат.