Владислав Реймонт - Селяни

— Трай, коньо, за зелена трева, ами зимъска къде ще се дяваме? Къде? — избухна в жален плач Веронка.

Млъкнаха. Матеуш събираше сечивата си, Стахо се чешеше по главата, а Билица бършеше носа си зад ъгъла; в тази тъжна тишина се чуваше само Вероникиното хлипане.

Изведнъж господин Яцек стана и рече високо:

— Не плачи, Веронке, ще се намери дървен материал за къщата.

Всички застанаха слисани и със зяпнали уста, докато Матеуш пръв се опомни и изтърси със смях:

— Умен обещава, а глупав се надява! Главата няма къде да си подслони, къщи ще раздава другиму! — рече той рязко, като го поглеждаше под око, но господин Яцек вече не се обади, ами седна пак на прага, запуши цигара и продължаваше, както и по-рано, да подръпва брадата си и да рее поглед по небето.

— Ти само почакай, след малко той и цял чифличец ще ви обещае.

Матеуш се засмя, вдигна рамене и си отиде.

Той сви веднага наляво по пътечката, която водеше към плевните.

Малцина работеха днес в градините. Тук-там само аленееше жена или мъж поправяше покрив, или майстореше нещо по вратите на разтворените към полето плевни.

На Матеуш не му се бързаше, той с готовност се спираше и приказваше с мъжете за сбиването на кмета, на момите се усмихваше и весело ги заговаряше, на друго място такива шеги пущаше на жените, че по градините се понасяше кикот и не една го изпровождаше с поглед и въздишки.

Ами как, снажен и израстен като дъб, като цар на всички ергени в селото, па и най-якият след Антек Боринов, и танцувач равен на Стахо Плошка, и умен. А понеже му идеше отръки всяка работа, че и кола можеше да направи, и комин да построи, и къща да сгради, и на флейта хубаво да засвири, та макар че току-речи нямаше имот и пари се не свъртаха в джоба му, понеже беше с широка ръка, все пак много майки биха изпили с него ако ще и цяло теле, само и само да го склонят за зет, а пък и не една мома му доста позволяваше, като смяташе, че след това по-лесно ще го склони на годеж.

Но всички тия уловки не доведоха до нищо. Той си пиеше с майките, любеше се с дъщерите, а от женитба се изплъзваше като риба.

— Не е лесно да избере човек: всяка е добра, па и още по-добри нарастват, ще почакам… — казваше той на свахите, когато му говореха за някои моми.

А през зимата се бе сближил с Тереска и си живееше с нея току-речи пред очите на цяло село, без да гледа нито хорските приказки, нито заплашванията.

— Като се върне Яшек, ще му я дам, пък и водка ще черпи, че съм пазил жена му — шегуваше се той с приятели наскоро след завръщането си от затвора, защото му беше омръзнала и малко по-малко започваше да страни от нея.

И сега, като отиваше да обядва, избра по-дългия път, за да се пошегува с момите и да си пощипне, която му падне.

И съвсем неочаквано се срещна с Ягна. Тя плевеше нещо в майчината си градина.

— Ягушо! — извика той радостно.

Ягуша се изправи и изникна като стройна ружа над лехата.

— Как така, та ме видя? Хм, колко си се загрижил, цяла неделя как си дошъл, а чак сега…

— Все още си най-хубавата! — шепнеше той възхитен.

Тя се бе понавела. Изпод завързаната под брадата й червена забрадка се синееха грамадните й съблазнителни очи, белите й зъби светеха във вишневите устни, цялото й лице зачервено като ябълчица и тъй хубаво, та сякаш молеше да го целунеш. Тя се хвана напето лрез кръста и тъй силно го стреляше с пламенен поглед, че тръпки го побиха. Той се огледа наоколо и се приближи към нея.

— Цяла неделя те търся и напразно гледам да те зърна.

— Лъжи ти баламите, те може и да ти повярват. Всяка вечер се занася по портите, всяка вечер се подмилква с различни, а сега друго ще ми приказва!

— Така ли ме посрещаш, Ягушо? А? Така ли?…

— Ами как другояче? Или искаш да ти прегърна краката и да ти благодаря, че си се сетил за мене?

— Помня аз лани как ме посрещаше.

— Лани каквото е било, сега го няма — тя се завърна настрана да скрие лицето си, а той изведнъж се приближи и я прегърна с лакоми ръце.

Тя се изтръгна ядосано от ръцете му.

— Остави ме, че Тереска очите ми ще извади за тебе!

— Ягушо! — едва простена той.

— Да вървиш при войничката с твоята любов… занимавай се с нея, доде не се е върнал оня. Изхрани те тя в затвора, що не претърпя за тебе, сега й се отплащай! — шибаше тя като с камшик и тъй презрително, че Матеуш не можа дума да отвърне.

Срам го обзе, зачерви се като рак, наведе се и избяга.

А на Ягна, макар че си каза, каквото изпитваше и с каквото цяла седмица живееше, сега й стана жал: тя не мислеше, че ще го разгневи и ще си отиде.