Владислав Реймонт - Селяни

И цял следобед като куче чака Ягна, а когато тя се върна по мръкнало, нахвърли се върху нея за месото.

— Изядох го!… Толкова е мое, колкото и твое, отрязах си парче и го изядох — отговори тя гордо и макар че Ханка почти цяла вечер не й даде мира и ядовито вдигаше врява, тя не каза нито дума повече, сякаш нарочно я дразнеше, дори дойде на вечеря и като че ли нищо не е било, с усмивка я поглеждаше в очите.

Ханка едва не побесня от злина, че не можа нищо да й направи.

Заради това през цялата вечер се дърлеше с всички за каквото й попаднеше, изгони ги дори да идат по-рано да спят, че утре е велики четвъртък и ще има много работа по къщи.

И самата тя си легна по-рано от обикновено, но до късно не можа да заспи и като чу заядливото полайване на кучетата, излезе да види.

У Ягна още светеше.

— Късно е, само хабиш газта, без пари я не дават! — изръмжа й тя от пруста.

— Гори и ти цяла нощ, ако искаш! — отговори й Ягна през вратата.

И Ханка пак се ядоса, та задряма едва при първи петли.

Сутринта рано още в зори Южка, макар и да се успиваше най-много, стана първа, като си спомни, че ще ходи в града да пазарува; тя започна да буди ратаите да стягат колата, а после дори надменно се възпротиви, когато Ханка заповяда на Петрек да впрегне дорестата кобила.

— С кола за тор и със сляпа кобила няма да ида на пазар! — кресна тя разплакано. — Да не съм просякиня? Нима не знаят в града чия съм щерка! Да беше тате, никога нямаше да позволи…

Тя вдигна такава врява, че наложи своето и отпътува с каруцата, запрегната в два коня, и с ратая отпред, както обикновено господарките пътуваха.

— Па да купиш червена, златна и каквато вече намериш хартия! — викаше след нея из градината Витек, който също от зори разбиваше буците на лехите и съситняше земята, защото Ханка се канеше още днес да сее разсад. А когато господарката му не излизаше по-дълго време из къщи, той изтичваше на пътя и вдигаше шум с другите деца покрай плетищата, тъй като камбаните бяха млъкнали още от сутринта, както биваше обикновено на велики четвъртък.

Времето беше като вчерашното, но някак по-тъжно и по-тихо. През нощта бе хванал студ, та се отваряше едно осивяло от роса, замъглено и хладно утро, ето защо чак късно през деня зачуруликаха ластовичките, свити по покривите, а изгонените към вира гъски крякаха по-гласовито, и щом се раздени, селото скочи на крака.

Беше още далече до закуска, а вече настана тичане и шетня, а пък децата, изгонени, за да не пречат из къщи, се мъкнеха по улиците, като гърмяха и тракаха разни клопотари.

Дори рядко някой отиде на черква, където днес се служеше без орган и без камбани.

Понеже наближаваше крайно време да се заемат с предпразничното шетане из къщи и главно да пекат хлябовете и да замесят за пити и за великденски колаци, почти във всяка къща грижливо бяха притворени врати и прозорци, за да не изстинат тестата, големи огньове горяха и из комините изскачаха пушеци и се удряха в заоблаченото небе.

А в оборите стоката ревеше и гризеше яслите от глад; свине квичеха из кочините, домашни птици се скитаха из улиците, децата лудуваха, теглеха се за косите и се катереха по дърветата за гарджи гнезда, нали нямаше кой да им пречи; всички жени бяха тъй заети да размесват и разточват, да завиват с юргани нощви и корита, да пекат, сякаш бяха забравили за всичко друго, загрижени само да не би да стане близна в краваите или пък да не изгорят.

И навсякъде същото; у Воденичарови, у органистови, у свещеника, у богати и бедни, защото дори и най-бедните, дори и да е взето на вересия или за последната крина, но трябваше да се натъкмят какви-годе великденски ястия, та макар веднъж в годината, на Великден, да си хапнат до насита месце и сладки неща.

А понеже не всички имаха пещи, често през градините между къщите обикаляха моми с наръчи трески, а понякога се явяваха край вира набрашнени, омърляни жени и носеха внимателно като икони в черковно шествие широки дъски и нощви, пълни с пити и покрити с възглавници.

Дори и в черквата кипеше работа: поповият ратай бе докарал с колата смърчови клони, а органистът заедно с Рохо и Ямброжи се заеха да окичат гроба на Исус Христос.

Сутринта в петък работата се усили още повече, та дори малцина видяха Яшо органистовия, който си беше дошъл от гимназията за празниците, разхождаше се из селото и само се заглеждаше по прозорците, понеже не можеше да се отбие никъде, нито пък да си поприказва с някого.

Ами как, не може да се влезе в никоя къща, че всички прелези, дори и градините бяха затрупани с шкафове, легла и с най-различна покъщнина: днес белосваха набързо стените, миеха подовете, а пред къщите измиваха иконите, които бяха изправени покрай стените.