Владислав Реймонт - Селяни

Навред царуваше такава бързина и шетня, тичаха, па се и подканяха едни други, та вдигаха все по-голяма врява, караха дори и децата да почистят калта из дворовете и да посипят с жълт пясък пред портите.

И понеже по стар обичай от петък сутринта чак до неделя не биваше да се яде топла храна, гладуваха си за богова чест и се задоволяваха със сух хлебец и печени картофи.

То се знае, че през тия дни беше същото и у Боринови, само с тая разлика, че там имаше повече работни ръце и по-малко грижи за пари, та по-скоро привършиха приготовленията.

В петък вече по здрач Ханка с помощта на Петрек свърши белосването на стаите и къщата и започна бързо да се мие и стяга за черква, защото другите жени вече отиваха да се поклонят на разпятието.

В огнището бумтеше силен огън и в голямо чугунено казанче, което двоица трудно можеха да повдигнат, се готвеше цял свински бут, опушен набързо вчера; в по-малко котле клокочеха колбаси, а по къщи се носеха такива съблазнителни миризми, че Витек, който дялаше нещо при децата, току вдишваше и издишваше.

При огнището, осветени от огъня, седяха Южка и Ягна, заети с увлечение да боядисват яйца: всяка пазеше и криеше своите отделно, та после да се хвалят. Ягуша измиваше своите най-напред с топла вода и след това, като ги изтриваше хубаво, ги намазваше с разтопен восък и после ги пущаше във врял разтвор — последователно в три гърнета. Неспорна работа беше, тъй като восъкът не навсякъде държеше, или яйцата се чупеха в ръцете, или пък се пукаха, когато бяха във врялата вода, но най-сетне направиха повече от трийсет и току захванаха да си ги показват и да се хвалят с по-хубаво направените.

Де можеше да се мери Южка с Ягуша! Тя й показваше своите, сварени в ръжена слама и кромидови листа, жълтички, шарени с чудни бели шарки и такива хубавички, каквито рядко можеше някоя да направи, но като видя Ягушините, зяпна от почуда и се начумери. Ами как, те чак трепкаха пред очите, червени, жълти, теменужни и сини като цъфнал лен, а пък по тях се виждаха такива неща, че просто не можеше да повярва човек: на едно пееха петли на плета, на друго гъски бяха проточили шии към свинете, които се върдаляха в калта; на трето пък ято бели гълъби хвърчеха над червени ниви, а на някои такива шарки и чудесии като по замръзнали стъкла на прозорците.

Чудеха им се и току ги разглеждаха, а когато Ханка се върна от черква заедно с Ягустинка, и тя хвърли поглед, но не каза нищо, само старата, като ги прегледа всичките, рече смаяна:

— Откъде се е взело всичко това у тебе? Тц… тц…

— Откъде?… Тъй, самичко из главата ми дохожда на пръстите!

Драго й беше.

— Да занесеш две-три на свещеника!

— Утре ще дойде да свети у нас, ще му дам, може и да вземе…

— Такива хубави той не ще да е видял!… Страшно ще се почуди! — измърмори подигравателно Ханка, когато Ягна отиде в своето отделение, тъй като беше вече късно.

По селото седяха до късно тази вечер.

Вън беше облачно и тъмно, но и спокойно време; само воденицата тракотеше усърдно и по къщите близо до среднощ светеха прозорците, та светлините падаха по пътя и тук-там играеха заедно с водата по вира: жените още майстореха празничните си премени и довършваха къщните работи.

Събота дойде съвсем топла и обвита с редки мъгли, но беше някак си тъй тържествено вън, че народът, макар и след тежкия вчерашен труд, ставаше пъргаво за нови мъки и грижи.

Скоро пред черквата екнаха викове и тичане, защото, както винаги на велика събота, по стар обичай се събраха рано сутринта да погребват постната чорба и херингата като най-лошите мъчители през велики пости. Нямаше ни ергени, ни по-стари, та се бяха наговорили за това по-малки момчетии само с Яшек Превратния начело; надигнаха отнякъде и голямо гърне със скроб, в която наслагаха и разни други нечистотии.

Убедиха Витек да вземе на гръб сложеното в сиренарска цедилка гърне, а до него друго момче влачеше вързана с връв издялана от дърво риба. Чорбата и херингата вървеха заедно напред, а другите момчета на цяла тълпа ги следваха, като викаха, крещяха и врещяха с цели гърла. Яшек ги предвождаше, защото, ако и да беше глупав и несръчен, ама за дяволии го биваше. Обиколиха като в черковно шествие целия вир и вече завиваха покрай черквата към тополовия път, където щеше да бъде погребението, и Яшек току фрасна с лопатата по гърнето, разби го на парчета, а чорбата с разните ония нечистотии се разля по гърба на Витек.

Вдигна се един смях, та чак изпонасядаха на пътя, но Витек се разсърди и се хвърли с голи ръце върху Яшек, сби се с другите, докато се изскубна и полетя с рев към къщи.