Владислав Реймонт - Селяни

Тъкмо минаваха пред Бориновата къща, и Южка се втурна с крясък:

— Ханушо, червена панделка да купиш!… И варзия за яйцата ще трябва… и конците са се свършили — молеше я тя плачливо.

— Утре ще идеш в града, ще купиш всичко, каквото ти трябва.

— Па в града е и по-евтино, и няма да излъжат човека! — потвърди Южка, доволна, че ще иде в града, та и без да й кажат, изскочи при продавачите и викна, че нищо не им трябва и нищо няма да продадат.

— Па напъди кокошките да не се забърка някоя в еврейската кола! — викна подир нея Ханка, като излезе да поразгледа пред къщи.

Тъкмо тогава Тереска войничката свиваше към Ханкината порта, като че ли бягаше от еврейката, която викаше нещо по нея.

Тя влезе в къщи, без да може да каже ни дума, а само ецаше цяла зачервена; беше тъй някак угрижена, че на дългите й ресници заблестяха сълзи.

— Що ти е, Тереско? — попита я Ханка с възбудено любопитство.

— Ами тия лъжци ми дават само петнайсет злоти, а вълненика е нов-новишат! Тъй ми трябват пари, че се чудя как не съм полудяла…

— Покажи ми го… а скъп ли е? — Ханка беше стръвна за облекло.

— Поне трийсет злоти! Вълненика си е нов-новишат, седем лакти и половин педя е дълъг, повече от две кила най-чиста вълна е отишла в него… на бояджия съм плащала.

Тя го разгъна всред къщи. Вълненикът блесна и засвятка като разноцветна дъга, та чак очите се премрежваха.

— Чудо, не вълненик! Жал ми е, ама няма как… И на мене ми трябват пари за празниците. Не можеш ли да почакаш докъм Томина неделя?

— Ами още сега ми трябват парите!

И тя сплащаше набързо вълненика, като завърна лице, сякаш засрамена.

— Кметицата може да го купи… те имат пари.

Ханка го взе да го разгледа още веднъж и да си го премери и й го върна с въздишка.

— На човека си ли искаш да пратиш пари?

— Е па… писа ми, оплаква се, че му е тежко… Ха остани си сбогом!

Тереска избяга от къщи почти тичешком, а Ягустинка, която мачкаше във ведрото картофи за свинята, се засмя колкото й глас държи.

— Ти я притисна, та едвам не си изгуби фустата от бързина! Трябват й пари за Матеуш, а не за мъжа й.

— Такава ли им е работата! — смая се Ханка.

— Хе, като че от гората си доведена…

— Па откъде ще знам?

— Нали Тереска всяка неделя тича при Матеуш и като куче чака цели дни при затвора, носи му каквото вече може.

— Що думаш, боже!… Та няма ли си мъж?

— Има си, но той е войник, далече, па не се знае и дали ще се върне, а на жената не й се седи сама, Матеуш се намерил близко, подръки, па мъж като змей. Та ще й се свиди ли?!

Ханка се сети за Антек и Ягна и дълбоко се замисли.

— А като откараха Матеуш, сприятели се със сестра му Настка, дори у тях се пренесе и заедно тичат до града. Настка уж зарад брат си, пък то само да навестява Шимек Доминиковичиния…

— То пък ти всичко знаеш! Я виж, я виж!

— Всичко правят пред очите на хората, глупачките, мъчно ли е да види човек. Продава си и последния вълненик, за да даде пари на Матеуш за празниците! — присмиваше се тя злобно.

— Тц, тц, тц, какво ли не става по хората!… И аз трябва да ида при Антек.

— Толкоз път и както си трудна, па да се и разболееш… Не може ли Южка или някой друг? — Ягустинка едвам се стърпя да не спомене Ягна…

— Ще отида, бог ще ми помогне, нищо няма да ми стане. Рохо казваше, че през празниците ще пущат при него, ще ида… Но трябва да се обърнат бутовете от свинята на другата страна.

— Три дена как са посолени, наистина няма да е зле; ей сега ще ида.

Ягустинка отиде бързо, но още по-бързо се върна някак смутена и обади, че половината месо го няма.

Ханка скочи и отиде в килера, след нея полетя и Южка и застанаха над чебърчето, като размисляха къде може да се е подянало.

— Не е на куче работа това; личи си, че е рязано с нож… чужд крадец също не ще да е дошъл тук за няколко кила… Това е Ягушина работа! — отсъди Ханка, като се спусна ядосано в стаята й. Но Ягна я нямаше, само старият лежеше, втренчил както винаги очи.

Чак сега Южка си спомни как Ягуша на излизане сутринта криела нещо под престилката, но си помислила, че ще е някоя нова дреха, която си правела за празниците заедно с Балцерековата мома.

— У майка си го е занела… Комуто се услажда, не пита чие е…

Но при тия думи на Ягустинка Ханка викна ядосано:

— Южке! Повикай Петрек!… Трябва да приберем другото в моя килер.

Веднага го пренесоха; по този случай тя искаше да премести и каците с житото в своето отделение, за да ги претърси по-свободно, но се отказа от това намерение: много бяха, па може би и щяха да обадят на ковача.