Владислав Реймонт - Селяни

И Ханка го понатупа от себе си зарад съвсем похабената дреха, па го натири да иде в гората за клончета от боровинки и козя брада.

На това отгоре и Петрек му се присмя, па не го пожали и Южка, която внимателно посипваше широката уличка пред портата с пясък, докаран от при гробищата, защото там беше най-жълт; тя посипа цялата площадка пред входа и пътеката под стряхата, та изглеждаше като че с жълта панделка опасва къщата.

А в стаята на Борина вече приготвяха великденски ястия за освещаване.

Стаята бе измита и посипана с пясък, прозорците чисти, стените и иконите ометени от паяжините; Ягушиното легло бе покрито с хубава покривка.

Ханка, Ягуша и Доминиковица, ако и почти да не приказваха помежду си, сложиха под прозореца на страничната стена до леглото на Борина голяма маса, покрита с тъничка бяла покривка, по краищата на която Ягуша беше пришила широка ивица от червени изрезки. На средата покрай прозореца сложиха високо разпятие, накичено с хартиени цветя, а пред него, върху захлупена тенджера — едно агне от масло, тъй майсторски направено от Ягуша, че изглеждаше като живо: очите му бяха от броеничени маниста, а опашката, копитцата и знамението — от червена разрошена вълна. След това в първи кръг сложиха хлябовете от най-фино брашно и пшеничени краваи, месени с мляко и масло, подир тях питки — жълтички и обсеяни със сушено грозде, сякаш с гвоздейчета наковани; имаше и по-малки хлебчета — за Южка и за децата; имаше и специални със сирене, други едни с яйца, посипани със захар и със сладичко маково семе, а най-сетне големи чинии с извити колбаси, обточени с обелени варени яйца, а в една тава цял свински бут и голям къс от свинската глава, украсени с боядисани яйца, и всичко чакаше само Витек, за да бъде натъкнато с клончета от боровинки, а масата да бъде обкичена с козя брада.

Току-що бяха привършили всичко това и съседките задонасяха своите ястия върху чинии, малки нощви и тенджерки и ги слагаха върху пейката до масата, защото свещеникът беше поръчал да съберат каквото има за освещаване от няколко къщи у едного от по-първите селяни, тъй като нямаше време да ходи по всички домове.

Липци му бе най-близко, та обстояваше най-късно, често пъти по мръкнало.

Без по-дълги разговори те се разотидоха, за да се стегнат за черква на тържественото освещаване на огъня и водата, като преди това загасваха огнищата по домовете си, та после да ги подхванат с новия, осветен огън.

И Южка изтича на черква, като забра и децата.

Но те останаха там доста дълго, защото жените почнаха да се връщат чак по пладне, като загръщаха внимателно в шепите си запалени от черквата свещи.

Южка донесе и огън, и цяла стъкленица вода; с огъня Ханка запали приготвените дърва, първа пийна от светената вода и даде поред на всички — тя предпазвала от гърлобол, — а после поръси с нея стоката и овошките в градината, че това помагало на дръвчетата да раждат повече, а на кравите да се телят леко.

По-късно, като видя, че нито Ягна, нито ковачката помислюваха за стария, тя го уми с топла вода, приреши сплъчканата му коса и му смени ризата и чаршафа от постелята. Борина позволяваше да правят всичко с него, без да се помръдне нито веднъж; лежеше си както винаги, загледан пред себе си и помъртвял…

Веднага след пладне в селото стана като на празник, тук-там още довършваха по-грубата работа, повече се заемаха с празничните премени, с миене, ресане и почистване на децата, та из много къщи се носеха гласове на упорство.

Вече нетърпеливо поглеждаха за свещеника, който се върна от дворянските чифлици едва по мръкнало и веднага излезе по селото, облечен в бяла одежда.

Органистовия син Михал носеше след него медник със светена вода и ръсилка.

Ханка отиде да го причака чак на пътя.

Той бързаше, влезе набързо в къщи, отчете молитвата, поръси божите дарове и погледна посинялото обрасло лице на Борина.

— Няма никаква промяна, а?

— Ами, раната почти заздравя, а той не е по-добре.

Той смръкна енфие и погледна към събралите се в отвола и на прага.

— Къде е момчето, което ми продаде щъркела?

Южка изтласка откъм огнището засрамения Витек насред къщи.

— На ти един десетак, много добре си го възпитал: тъй гони кокошките из градината, не оставя нито една!… А утре кои ще ходят при мъжете си?

— Половин село се кани!

— Добре, само да е мирно и тихо, па да дойдете на възкресение, ще почна в десет часа, казвам ви: в десет! И ако дойдете да си спите в черква, ще кажа на Ямброжи да ви изпъди! — добави той строго, като си излизаше полека.