Владислав Реймонт - Селяни

— Защото тук е студено и влажно като вънка. Стани и ела у нас, ще понагледваш децата, че ще бием прасето. Не ти ли се яде?

— Да ми се яде!… Яде ми се мъничко… че вчера забравиха да ми дадат… ами как… и те ядат едни картофи и солчица… нали Стахо е затворен… Ще дойда, Ханко, ще дойда… — охкаше радостно Вилица, като се измъкваше из леговището си.

Пък Ханка, изпълнена с мисли за Ягна, които я пронизваха като остри ножове, се затърча бързо към кръчмата да напазарува едно-друго.

То се знае, че сега вече евреинът не искаше първом пари, а току бързаше да тегли и да мери, каквото тя поръчаше, като при това пъхаше пред очите й и нещо ново, за да я накара и него да купи.

— Давай, каквото ти казвам!… Не съм дете, знам за какво съм дошла и какво ми трябва! — смъмра го тя сериозно, без да се впуща в разговор.

Евреинът току се усмихваше, защото тя и без това навзе за десетина-двайсет злоти; взе повече водка да стигне и за празниците, па взе и хляб от фабрично брашно, няколко кифли, петнайсетина херинги, па най-сетне взе и една малка бутилка арак, та едва смогваше да носи торбата.

— Ягна може да си угажда, а аз да не съм куче? Тегля ярем като вол!

Тъй си мислеше тя на връщане у дома, но й стана жал за излишния разход и ако не я беше срам, дори би върнала арака на евреина.

Страшна шетня свари тя у дома. Ямброжи се грееше край огнището и пущаше по свой обичай шеги към Ягустинка, която изваряваше съдовете, та пара бе изпълнила цялата стая.

— Чаках те, преди да ударя камбаната по чутурата на шипарчето!

— Па много си побързал!

— Рохо ме замества при одеждите, Валек поповия ще помага на органиста, а Магда ще премете черквата. Всичко наредих само да си устоя на думата пред тебе. Поповете чак след закуска ще захванат да изповядват. Ама па студено ли е днеска, чак до кокалите пронизва! — извика той жално.

— В огъня се заврял, от студ се оплаква! — зачуди се Южка.

— Щуро-о, отвътре ми е студено, та чак дървения ми крак е изтръпнал.

— Ей сега ще ти приготвя разгревка. Южо, накваси по-скоро херингите.

— Дай каквито и да са, само с повечко водка да се залеят, та хубаво да им се изтегли солта.

— Пак ти както си знаеш. Ако ще среднощ да задрънкат чаши, готов си да станеш и да пиеш — забеляза ядовито Ягустинка.

— Имаш право, бабичко, но струва ми се, че езикът ти премлясва някак, та и на тебе ти се иска да го потопиш във водка, а? — смееше се той, като потриваше ръце.

— Ти, дъртако, да не смяташ, че ще ме надпиеш!

— Нещо на хората не им се ходи на черква — прекъсна разговора им Ханка, много недоволна от тия надумки за водката.

— Има време. Ще се съберат, ще се залетят презглава да изтърсят греховете си.

— Малко да се поотпуснат, па нещо новичко да чуят и нови грехове да наберат…

— Момите още от вчера се готвеха — изписка отнякъде Южка.

— То се знае, като ги е срам пред нашия си свещеник — добави Ягустинка.

— Бабичко, време е да коленичиш в притвора на черквата, па да заброиш броеницата и да се покаеш, а не да одумваш другите — рече старият.

— Ще чакам, та и ти да седнеш до мене, кривчо неден!

— Рано е за мене, първо ще ти бия камбаната и ще те почукам с лопатата, па тогава…

— Не се закачай, че ме хващат! — изръмжа тихо Ягустинка.

— Ще препреча патерицата си и не ще можеш ме ухапа, па жалко и за зъбенцата ти, за последните…

Ягустинка подскочи от яд, но нищо не отвърна, тъй като в това време Ханка наливаше чаша водка и черпеше, а Южка принесе херингите. Той взе една от рибите, удари я о дървения си крак, олющи кожата й, понагря я на въглените и сладко я изяде.

— Стига шеги! Хайде на работа, ей, човеци! — извика той изведнъж, като хвърли кожуха, запретна ръкави, понаточи още ножа на брусчето, взе от ъгъла дебелия кол, с който мачкаха картофи за свинете, и бързо излезе вън.

Излязоха всички с него, а той и Петрек извеждаха из кочината шипарчето, което силно се противеше.

— Коритото за кръвта, хайде бързо! — извика той.

Веднага донесоха коритото, шипарчето се чешеше о един ръб и тихо поквикваше…

Всички застанаха наоколо и гледаха мълчаливо белите му хълбоци и тлъстия увиснал корем, намокрени хубавичко, защото дъждът ръмеше все по-гъсто и мъгли падаха в градината. Лапа току лаеше и обикаляше оттук-оттам. Някакви жени се изправяха до портата й няколко деца се накачиха по плетищата и гледаха с любопитство.

Ямброжи се прекръсти, взе малко отстрани кола и заобиколи шипарчето. Изведнъж той се спря, замахна, наведе се тъй силно настрани, та чак копчето на огърлето му се откопча, изсили се и докато види човек, удари шипарчето по главата между ушите. То падна с квик на предните си крака и той повтори с двете ръце, от което шипарчето се завали на едната си страна и зарита. Тогава той скочи, седна на корема му, ножът светна и се заби чак до чирена в сърцето му.