Труман Капоти: Закуска в „Тифани“

— От Калифорния — рекох аз, спомнях си идеално господин Юниоши.

Той е фотограф в едно от илюстрованите списания и навремето имаше ателие на по-горния етаж в същата сграда.

— Не ме обърквай. Искам само да сме сигурни, че говорим за един и същ човек. Окей. Кой, мислиш, снощи влиза тук със ситни стъпки? Въпросният господин Юниоши. Не съм го виждал май повече от две години. И къде, мислиш, е бил през тези две години?

— В Африка.

Джо Бел престана да осмуква хапчето, присви очи.

— Ти откъде знаеш?

— Четох в рубриката на Уинчъл 3 3 Уолтър Уинчъл — американски журналист, радиоводещ, скандален репортер и автор на жълти хроники от 1925 до 1960 г. — Б. пр. за светски новини. — Точно така си беше.

Той отвори със звън касата и извади кафеникав плик.

— Я да видим прочел ли си това в рубриката на Уинчъл.

В плика имаше три фотографии, почти еднакви, но заснети от различни ъгли: висок слаб негър с басмена поличка и със стеснителна, но и самодоволна усмивка, държеше странна дървена скулптура, издължена глава, глава на момиче с къса момчешки пригладена коса, с косо дръпнати подчертано големи очи, лицето изтъняваше към брадичката, устата беше рязко очертана, с устни като на клоун. На пръв поглед — съвсем примитивна дърворезба, но само на пръв поглед, защото всъщност представляваше точно копие на Холи Голайтли, поне доколкото можеше да й бъде копие тъмен неодушевен предмет.

— И какво ще кажеш? — попита Джо Бел, доволен от недоумението ми.

— Прилича на нея.

— Виж какво, момчето ми — той плесна с ръка по бара, — това е тя. Това е повече от сигурно. Японският господинчо я познал в мига, в който я видял.

— Видял я? В Африка?

— Абе само скулптурата. Не е ли все едно. Прочети текста — каза той и обърна една от снимките. На гърба беше написано: „Дърворезба. Племето С, Тококул, Източна Африка, Коледа, 1956 г.“ — Ето какво каза японецът. — И Джо разказа следното.

На Коледа господин Юниоши се случил с фотоапарата си в Тококул, някакво село, забутано в джунглата, нищо особено, няколко пръстени колиби с маймуни в дворовете и мишелови по покривите. Тъкмо решил да продължи пътя си, когато видял негър, клекнал пред една врата, да издълбава фигури на маймуни върху бастун. Това заинтригувало господин Юниоши и той поискал да види и други творения на човека. Тогава именно онзи му показал изрязаната от дърво глава на момичето; и както се изразил пред Джо Бел, Юниоши изпитал чувството, че сънува. Но когато предложил да я купи, негърът сложил длан върху деликатните си части (очевидно това било нежен жест от рода на ръка на сърцето) и отказал. Един фунт сол и десет долара, ръчен часовник и два фунта сол плюс двадесет долара — нищо не могло да го изкуши. Господин Юниоши решил поне на всяка цена да разбере как се е стигнало до извайването на дървената глава. Това му струвало цялото количество сол плюс часовника, пък и случката била разказана на смесица от африканско наречие, развален английски и ръкомахания. Но общо взето, смисълът бил, че през пролетта на същата година трима бели се появили от джунглата, яхнали коне. Млада жена и двама мъже. Мъжете, и двамата трескави, с възпалени очи, били принудени няколко седмици да треперят затворени в отделна колиба, докато младата жена, която проявила слабост към резбаря, споделяла с него рогозката му.

— Не повярвах на тази част от разказа — рече с погнуса Джо Бел. — Знам, че й хрумват чудновати прищевки, но надали би стигнала чак дотам.

— И после?

— После нищо — сви рамене. — След това си отишла по същия начин, яхнала кон.

— Сама или с двамата мъже?

Джо Бел попремига.

— С двамата мъже, предполагам. А пък японецът разпитал за нея навсякъде наоколо. Но никой друг не я бил виждал. — И сякаш от опасение да не го зарази моето разочарование, заяви: — Едно нещо не може да не признаеш: че това е единственото правдоподобно и конкретно известие през тези не знам колко — той преброи на пръсти, но те не му стигнаха — години. Дано е богата. Трябва да е богата. Не може да не си богат, щом си тръгнал да се развяваш из оная мръсна Африка.

— Надали някога е стъпвала в Африка — рекох уверено, обаче можех да си я представя там; това беше континент, където тя би отишла. А и главата й, издялана от дърво…

Погледнах отново снимките.

— Като знаеш толкова много, къде е Холи?

— Умряла е. Или е в лудница. Или е омъжена. Най-вероятно се е омъжила, мирясала е, може и да живее тук, в града.

Той се позамисли.