Пауло Куельо - Изневяра

Изслушвам целия запис, опитвам се да се разсея, обещавам си разни работи, записвам си нещо в бележника, но нищо не дава желания ефект. Преди да заспя, изпращам на Якоб съобщение, с което приемам поканата.

Не мога да се контролирам - това е моят проблем.

- Няма . да ти казвам, че ми липсваше, защото няма да ми повярваш. Няма да ти казвам също така, че не отговорих на съобщенията ти, защото се страхувах да не се влюбя отново.

Аз наистина не му вярвам. Но го оставям да продължи да ми се обяснява за неща, за които няма обяснение. Намираме се в някакво обикновено кафене в Колонж-су-Салев, едно френско селце на границата, което се намира на около петнайсет минути от работата ми. Няколкото други клиенти са шофьори на тирове и работници от близката каменоломна.

Аз съм единствената жена, като изключим притичващата насам-натам барманка, която е прекалено гримирана и си разменя закачки с клиентите.

- Живея в истински ад, откакто ти се появи в живота ми. От онзи ден, когато беше в кабинета ми и си разменихме интимности.

„Разменихме интимности" е просто израз. Аз му правих орална любов, той на мен - нищо.

- Не мога да кажа, че съм нещастен, но се чувствам все по-самотен, въпреки че никой не знае за това. Дори когато съм с приятели и атмосферата и напитките са чудесни, а разговорът оживен и аз се усмихвам безпричинно, не успявам да следя разговора. Казвам, че имам важен ангажимент, и си тръгвам. Знам какво ми липсва - ти.

Сега е моментът да си отмъстя: не мислиш ли, че ти трябва семейна терапия?

- Да. Но трябва да отида с Мариан, а не мога да я убедя. Според нея философията дава обяснение за всичко. Забелязала е промяната в мен, но я отдава на изборите.

Кубинецът имаше право да твърди, че някои неща трябва да бъдат доведени до края. Точно сега Якоб спасява жена си от тежко обвинение в трафик на наркотици.

- Отговорностите ми се увеличиха прекалено много и още не успявам да свикна с тях. Според нея скоро ще се справя. А според теб?

Какво според мен? Какво точно искаш да знаеш? Всичките ми усилия да му устоя се сринаха в мига, в който го видях да седи сам на една маса в ъгъла, да пие кампари със сода и да грейва в широка усмивка при моето влизане. Отново сме млади, но този път имаме право да консумираме алкохол, без да нарушаваме закона. Хващам ледените му ръце - не знам дали са такива от студа или от страх.

Всичко е наред, отвръщам. Предлагам следващия път да се видим по-рано. Смениха лятното часово време и сега се стъмва много бързо. Той се съгласява и ме целува дискретно по устните, притеснен да не привлече вниманието на мъжете наоколо.

-Едно от най-лошите неща за мен са хубавите слънчеви дни през есента. Отварям завесите в моя кабинет и виждам как хората се разхождат, хванати за ръце, без да им се налага да се тревожат за последиците. А аз не мога да показвам любовта си.

Любовта ли? Да не би пък кубинският шаман да ме е съжалил и да е помолил за помощ някой тайнствен дух?

Очаквах всичко от срещата ни освен мъж, който да разкрие душата си, както прави той сега. Сърцето ми бие все по-силно - от радост, от изненада. Няма да питам нито него, нито себе си защо се случва всичко това.

- Виж, не завиждам на чуждото щастие. Просто не разбирам защо другите могат да бъдат щастливи, а аз - не.

Той плаща в евро, минаваме границата пеша и отиваме при колите си, които са паркирани от другата страна на улицата - с две думи, в Швейцария.

Вече няма място за прояви на близост. Разделяме се с три целувки по бузите и продължаваме, всеки по пътя си.

Също като в голф клуба, когато стигам до колата, усещам, че не съм в състояние да шофирам. Слагам качулката си, за да се предпазя от студа, и започвам да се разхождам напосоки из селцето. Минавам покрай пощенска станция и покрай бръснарница. Виждам отворен бар, но предпочитам да се движа, за да се стопля. Нямам никакво желание да проумея случващото се. Просто искам да продължи да се случва.

„Отварям завесите в моя кабинет и виждам как хората се разхождат, хванати за ръце, без да им се налага да се тревожат за последиците. А аз не мога да показвам любовта си", бе казал той.

И точно когато усещах, че никой, абсолютно никой не може да разбере какво става с мен - нито шамани, нито психоаналитици, нито дори съпругът ми, - се появи ти, за да ми обясниш...

Това е самота. Въпреки че съм обградена с хора, които ги е грижа за мен и ми желаят единствено доброто, но които може би ми помагат само защото и те изпитват същото - самота. Тъй като в жеста на солидарност с огън и меч е изписано: „Макар да съм сам, аз съм полезен".