Пауло Куельо - Изневяра

Има ли лек за това?

- Има лек, но той принадлежи на Бог.

Да, знам, но как лекува Бог?

- Зависи. Погледнете ме в очите.

Подчинявам се и май започвам да изпадам в нещо като транс, без да мога да контролирам посоката, в коя то ме отвежда.

- В името на силите, които направляват работата ми посредством дадената ми мощ, моля духовете, които ме закрилят, да съсипят твоя живот и живота на твоите близки, ако ме предадеш на полицията или ме издадеш на имиграционните служби.

Той очертава няколко окръжности с ръка около главата ми. Това ми се струва най-сюрреалистичното нещо на света и изпитвам желание незабавно да стана и да си тръгна. Но докато се опомня, той отново си е нормален - нито много мил, нито много дистанциран.

- Може да питате. Вече ви вярвам.

Малко съм уплашена. Но аз действително нямам никакво намерение да навредя на този човек. Поръчвам си още една чаша чай и обяснявам точно какво искам: лекарите, които „интервюирах", казват, че лечението отнема много време. Човекът от охраната на вестника каза, че - добре претеглям думите си - Господ може да ви използва като канал, посредством който да излекува тежка форма на депресия.

- Ние сме тези, които създаваме хаоса в главите си. Той не идва отвън. Достатъчно е да помолим някой дух за закрила и той ще влезе в душата ни, за да помогне да подредим обиталището си. Но вече никой не вярва в закрилата на духовете. Те ни наблюдават и изгарят от желание да ни помогнат, ала никой не ги призовава. Работата ми се състои в това да ги доведа близо до нуждаещия се от помощ и да изчакам да си свършат работата. Толкова.

Да речем, че в момент на агресия човек измисля коварен план да съсипе някого. Като например да го очерни в работата.

- Случва се всеки ден.

Знам, но когато моментът на агресия отмине, когато се върне към нормалното, няма ли да се самоизяде от чувство за вина?

- Разбира се. А това с течение на годините само ще влоши състоянието му.

Следователно мотото на Калвин е погрешно: „След мрака - светлина".

- Моля?

Нищо. Размишлявах за паметника в парка.

- Да, има светлина в края на тунела, ако това се опитвате да кажете. Но понякога, след като човек е минал през мрака и е стигнал до другата страна, е оставил огромна разруха зад гърба си.

Точно така. Да се върнем към вашите методи.

- Те не са мои. Използват се от години при стрес, депресия, раздразнителност, опити за самоубийство и още куп други начини, които човек е измислил, за да навреди на самия себе си.

Боже мой, стоя пред точния човек. Трябва да запазя самообладание.

Можем да го наречем...

-... автотранс. Автохипноза. Медитация. Всяка култура си има свое наименование. Но внимавайте, защото Швейцарският лекарски съюз не гледа с добро око на тия работи.

Обяснявам му, че се занимавам с йога, но въпреки това не успявам да достигна до състоянието, когато проблемите сами се нареждат и решават.

- За вас ли говорим, или е репортаж за вестника?

И двете. Свалям гарда, защото знам, че за него няма тайни. Убедих се в това, когато ме накара да го погледна в очите. Добавям също, че притеснението му във връзка с анонимността е нелепо, защото се знае, че той приема в дома си във Вейрие. И много хора, включително надзиратели от затворите, прибягват до услугите му. Така ми каза човекът от охраната на вестника.

- Вашият проблем е свързан с нощта - изрича той.

Да, моят проблем е точно такъв. Защо?

- Нощта само защото е нощ, може да възкреси детските ни страхове, страха от самотата, ужаса от непознатото. Но ако успеем да ликвидираме тези призраци, с лекота ще надвием и другите, които ни се явяват през деня. Ако не се боим от мрака, то е, защото сме от страната на светлината.

Чувствам се като пред начален учител, който ми обяснява очевидното. Може ли да отида в дома му, за да извърши...

- ... екзорсистки ритуал ли?

Нямаше да го нарека така, но май точно от това имам нужда.

- Не е необходимо. Във вас виждам много тъмнина, но има и много светлина. Ето защо съм убеден, че накрая светлината ще победи.

Почти се разплаквам, защото този мъж прониква в душата ми, без да съм в състояние да обясня как го прави.

- Опитайте се да се оставите на нощта, понякога допускайте тя да ви понесе със себе си, вгледайте се в звездите и се опиянете от усещането за безкрая. Нощта с всичките си вълшебства също е път към просветлението. Както тъмният кладенец в най-дълбоката си част крие водата, способна да утоли жаждата, така и нощта, чиято мистерия ни доближава до Бог, крие в сенките си пламък, който може да запали душите ни.