Тоя си го бива, помисли си Кемрън, докато се местеше встрани. Сега трябваше да внимава много, за да не вдига шум, докато заобиколи отдалеч, за да застане в гръб и вдясно от войника. От опит знаеше, че в никакъв случай не бива да се приближава точно отзад; войникът вероятно е минирал тила си, за да се предпази тъкмо от такова нападение.
Докато приближаваше, Кемрън оглеждаше внимателно засипаната с листа земя. Единственият сюрприз, който някой би могъл да подготви за толкова кратко време, е противопехотна мина, която се крие лесно под листата.
Движеше се приведен, опипвайки внимателно терена пред себе си с носа на ботата. Повечето мини експлодират при съвсем лек натиск. Кемрън леко разравяше листата с крак, преди да стъпи на земята. Това го бавеше, но си струваше труда, като се има предвид алтернативата. Войникът лежеше на не повече от девет метра от него. Дългото дуло, което стърчеше между листата, убеди Кемрън, че войникът наистина гледаше към сечището.
Лек ветрец разклати клоните на близките дървета. Кемрън се възползва от това да се придвижва малко по-бързо, тъй като вятърът неутрализираше шума от разравянето на листата. Шест метра. Войникът не мърдаше. Вятърът се усили. Четири и половина метра. Кемрън се сниши още повече и избута автомата зад гърба си. Искаше да го хване жив. Трябваше му информация.
Кемрън стисна в пръстите си дръжката на ножа. Направи още една крачка.
Прас!
Кемрън замръзна за секунда. Войникът се заизмъква изпод купчината червени и кафяви листа. Кемрън взе оставащите три метра за три секунди. Войникът се канеше да извърти оръжието си, но Кемрън сграбчи дулото с лявата си ръка и го насочи към небето, но изпусна ножа. Оръжието беше автомат „АК-47“. Той гръмна веднъж, два пъти. И двамата се затъркаляха по земята. Кемрън вдигна дясното коляно и злобно го заби в слабините му. Ударът имаше желания ефект. Войникът изпусна оръжието и те продължиха да се търкалят. Блъснаха се в едно дърво и се разделиха. Кемрън усети, че неговият автомат отхвърча встрани.
Рипна на крака за секунди и видя, че войникът стори същото. Той издърпа ножа от колана си. Чак тогава Кемрън разбра, че е изпуснал своя нож. Видя как войникът се озъби.
Кемрън зае бойна поза — левия крак напред с рамо към войника — и зачака. Ще му даде възможност да действува пръв. Войникът започна да се върти в кръг. Кемрън също. Кръгът се стесняваше все повече, сетне изведнъж войникът замахна с ножа. Кемрън отстъпи. Войникът замахна отново. Кемрън пак отстъпи. Този път обаче блъсна гръб в ствола на едно дърво. Беше приклещен. Лицето на войника се изопна. Кемрън знаеше какво означава това.
Войникът се хвърли с ножа напред, целейки се в гръдната му кост. Кемрън реагира бързо, извъртя се на левия крак с рамо към нападателя и острието мина на сантиметър от тялото му. Ръката на войника се плъзна покрай него. Ножът се заби в кората на дървото. Кемрън сграбчи китката му с дясната си ръка, а с дланта на лявата го блъсна в лакътя.
— О-о-х!
Войникът втренчи невярващ поглед в ръката си, пречупена под отвратителен ъгъл. Преди да успее да реагира, Кемрън отстъпи встрани, сви левия си крак, вдигна го високо и свали войника със страничен саблен удар по гърдите. Скочи върху него, седна на гърдите му, притискайки ръцете му с коленете си.
— Кой си ти? Казвай!
Войникът го изгледа и бързо вдигна двата си крака около врата на Кемрън, придърпвайки го към себе си. Кемрън се претърколи и лесно се освободи от капана. Войникът побягна. Кемрън знаеше, че не може да го остави жив.
— Vite! Au secours! Au secours! 20 20 Бързо! Помощ! Помощ! (фр.) — Б.пр.
— развика се той.
Кемрън скочи вляво, тупна по хълбок и грабна автомата си. Премести лостчето на единичен огън, насочи дулото към бягащия френски войник и натисна спусъка. Заглушителят пропусна само едно едва доловимо „пльок“. Разбра, че с годините не е забравил да борави с „МР5“. Войникът политна и се свлече с главата напред в листата. Кемрън стана, притича до него и опипа пулса му. Нямаше такъв. Куршумът беше влетял през гърба му и експлодирал на излизане от гърдите му, оставяйки дупка, в която можеш да пъхнеш юмрука си. Кемрън го преобърна и бързо го претърси за документи, но не намери. Знаеше, че няма много време. Другите вероятно вече са тръгнали насам след изстрелите на „АК-47“.
Кемрън преметна автомата на гърба си, хвана войника за краката и го повлече към дърветата. Обърна се и замръзна, когато видя срещу себе си черното дуло на автомат „Колт Командо“.
Читать дальше