Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

Кеслър се пренесе отново във времето, когато и на него му се наложи да катапултира след първия неуспешен въздушен бой; преживя отново ужаса дали ще дръпне ръчката навреме, свободното падане с огромна скорост, чувството на самота във въздуха. Никога дотогава не беше се чувствувал толкова самотен. И ето сега пак.

На борда на „Лайтнинг“ цареше тишина. Беше прекалено тихо. Мъртвешка тишина. Нарушаваше я само собственото му дишане. То сякаш се усилваше в тишината на космоса. Вдишване. Издишване. Отново същото. Мъчеше се да се контролира, въпреки че запасите от кислород в скафандъра бяха на привършване. Бавно се задушаваше в собствения си въглероден окис…

Дали не съм вече мъртъв? Дали всичко това не е халюцинация? Вече не беше сигурен… Но той дишаше. Ушите му все още регистрираха дишането. Сигурно е жив. Трябва да се държи.

Насочи поглед към звездите и се усмихна — не на спокойния кристалночист космос пред него, а на собствения си живот. На картините, които продължаваха да се нижат покрай него…

Кеслър усети допира на нещо твърдо до левия си крак, но не можа да види какво е. Беше затворил очи и не успяваше да ги отвори. Направи още един опит. Нямаше смисъл. Сетне всичко започна да чезне. Вече не можеше да контролира мислите си. Полагаше отчаяни усилия, но напразно. Беше загубил битката и реши да капитулира изящно.

— Открих втория — съобщи Валентина Терешкова, докато придърпваше Кеслър към себе си, хванала го за крака.

— Жив ли е?

— Не съм сигурна. На датчика отпред на скафандъра има някакви цифри, но не разбирам всичките. Изглежда, съдържанието на кислород е извънредно малко.

— Докарай го тук.

— Добре.

Терешкова прикачи един шнур към скафандъра на Кеслър и го издърпа долу на средната палуба, където Стракелов се запознаваше с данните от датчика на Джоунсовия балон.

— Състоянието на този май е добро, доколкото разбирам. Хайде да ги пренесем в херметичната камера.

Двамата пренесоха Кеслър и Джоунс и затвориха люка. Американският кораб беше с добра конструкция, помисли Стракелов. Имаше огромна херметична камера, в която се обличаха скафандрите и голям люк за излизане в космоса, много по-голям от люка на „Квант-2“. Стракелов разхерметизира камерата и отвори люка към товарния отсек.

Излезе пръв и хвърли поглед към комплекса „Мир“, който плаваше на трийсетина метра отгоре, между тях и земната повърхност. Извърна се към Терешкова и вдигна ръка.

— Валентина, почакай.

Стракелов внимателно се придвижи към космическия велосипед „Икар“. След като го привърза към скафандъра си, включи системата. Светнаха две контролни лампи — червена над лявото му рамо и зелена над дясното. Предназначението им беше да показват посоката на движение в космоса. Зелено вляво и червено вдясно означаваше, че космонавтът идва срещу онзи, който го наблюдава. Обратното — че той се отдалечава.

Бавно спря на метър и половина от люка. Терешкова му подаде дълъг шнур, към който вече бяха прикачени скафандърът на Кеслър и балонът на Джоунс. Той закрепи шнура към „Икар“ и се извърна.

— Готова ли си, Валентина?

Терешкова избута двамата астронавти през люка и след това отиде към нейния „Икар“. Прикачи другия край на шнура към своя скафандър.

— Готово, Николай Александрович.

Стракелов включи двигателите колкото да опъне шнура. Почувствува леко дърпане. Бързо се извърна към „Квант-2“ и ги включи пак за три секунди. Това беше достатъчно керванът да потегли в желаната посока. Пътуваха по-малко от минута.

Когато прецени, че са на девет метра от отворения люк на „Квант-2“, Стракелов се обади по шлемофона:

— Дай на заден.

Терешкова от другия край на кервана включи двигателите за две секунди на заден ход. След това с общи усилия бавно се добраха до „Квант-2“. Свалиха шлема от скафандъра на Кеслър и отвориха балона на Джоунс. Провериха състоянието и на двамата.

— Контролна кула Байконур. Тук „Мир“.

— Привет, Николай Александрович. Какво е положението?

— И двамата астронавти са живи. Задачата изпълнена.

— Поздравяваме ви, Николай и Валентина! Ще предадем информацията на американските ни колеги.

— Ще преместим астронавтите в лазарета. Ще ви държим в течение за здравословното им състояние.

— Прието, Николай. Хубаво.

Стракелов погледна към Терешкова, която вече беше разкачила металния пръстен, свързващ горната и долната част на скафандъра на Кеслър. Той се усмихна. Техните скафандри приличаха много на скафандъра на американеца. Наведе се и издърпа Джоунс от балона.