Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

Бетезда, Мериленд

Харолд Мърфи, старшина от запаса от американската армия, изкара чисто новата си косачка от гаража. Щеше да коси за последен път през този сезон и беше безкрайно щастлив. Ненавиждаше косенето на градината, особено защото живееше срещу семейство Пруит, чийто син Джордж ползваше услугите на една фирма, за да може домът на майка му да изглежда като картинка от списанието „House & Garden“. Това принуди Мърфи да поддържа двора си поне в полуприличен вид, за да не го нарочат като лентяя на квартала.

Всъщност Мърфи харесваше младия Пруит, добър младеж, който успя да остане настрана от наркотиците и да завърши училище, като работеше едновременно на две места, когато баща му почина, а майка му не беше в състояние да се труди. От нея преди няколко дни той разбра, че Джордж си е намерил чудесна работа в ЦРУ. Браво на него, помисли си Мърфи.

Преди година Джордж си купи едно старо „Порше 356“. Мърфи, който имаше „Порше 911“ отпреди десет години, му помогна да го стегне. Едно от нещата, които липсваха на Мърфи, беше, че никога не беше се женил и нямаше деца. Затова винаги търсеше начини да помага на хлапетата в квартала с техните велосипеди, мотоциклети или коли. Опитен механик в армията, той държеше сега гараж, пълен с инструменти и хидравличен крик. Не минаваше ден, без някое дете да се отбие със спукана гума, за смазване на веригата на велосипеда или смяна на маслото на колата. С годините гаражът му стана централен пункт за ремонт на всякакви детски превозни средства в квартала. А той си спечели прозвището „Мистър Поправка“. Мърфи се гордееше с него.

Зърна поршето на Джордж, паркирано пред дома му, и погледна часовника си. Обедната почивка. Мърфи се усмихна. Още една причина да харесва Джордж. Младежът винаги се грижеше за майка си след оня нещастен инцидент с колата, който я прикова към инвалидната количка до края на живота й.

Предната врата се отвори, Джордж излезе и махна на Мърфи, който веднага отвърна на поздрава и продължи да бута косачката покрай къщата. Докато правеше това, забеляза на улицата една кола, която увеличи скоростта. Той спря косачката и се канеше да викне на шофьора да намали, когато видя, че стъклата бързо се свалят и различи някаква пушка.

Мърфи, 55-годишният ветеран, остана изненадан от собствените си светкавични реакции. Прекараните в армията години го бяха заставили да бъде във форма.

— Скрий се, Джордж! Бързо! — изкрещя Мърфи, колкото му глас държи, докато лимузината, сив мерцедес, спря със скърцане зад колата на Джордж. Без да чака отговор, Мърфи хукна към гаража, където имаше шкафче с оръжие. Задърпа дръжката, но тя не се превъртя. Заключено. Винаги държеше шкафчето заключено. В гаража играеха деца. Така беше най-сигурно.

Изстрели!

Чу изстрели и хвърли поглед през рамо. Джордж тичаше покрай дома си. Мърфи блъсна с юмрук тънката стъклена врата на шкафчето. Извади един автоматичен колт, калибър 45, любимото му оръжие. Грабна два пълнителя, зареди единия и изтича обратно на алеята.

Бяха четирима мъже. Двама бяха останали край колата срещу дома на Пруит. Можеше само да предполага, че другите са след Джордж. Мърфи не пое рискове. Армията го беше научила, че когато врагът има числено превъзходство, разумно е първо да стреляш, а после да задаваш въпроси. Изтича до редицата ниски храсти покрай неговата алея за коли и се скри зад тях. Пропълзя към улицата, докато стигна бордюра. Двамата до колата бяха на не повече от десетина метра. Единият се беше облегнал върху капака на мотора, а другият на багажника. Мърфи насочи оръжието си срещу онзи отпред, зареди го с палец и го взе на мушка.

— Оставете ме! Пуснете ме, копелета такива!

Мърфи погледна вляво. Двамата влачеха Джордж по моравата към паркираната кола. Мърфи пое дъх с облекчение. Жив е още.

Мърфи взе решение и се прицели в мъжа отдясно на Джордж. Стреля веднъж. Мъжът отхвръкна назад след удара на куршума, който излетя от дулото със скорост близо 610 метра в секунда. Без да остави време на втория придружител на Джордж да реагира, Мърфи стреля един път, втори път, целейки се в гърдите му. Отново улучи. Мъжът се изви назад и рухна до първия гангстер. Джордж замръзна на място, очевидно не знаеше какво да прави.

— Върни се в къщата, Джордж! Повикай фантетата! Бързай! — изкрещя Мърфи, но преди Джордж да направи и крачка, Мърфи чу два изстрела и Джордж падна на моравата.

— О-ох… краката ми… — Мърфи чу виковете му, докато се търкаляше по тревата.