Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

Джордж се почувства неловко. Шефът на отдел „Европа“ най-сетне вдигна глава.

— Кога разбра за това?

— Преди десет минути, сър. Бях тръгнал към архива да го заведа и…

— Недей. Искам да кажа, аз ще имам грижата. Аз ще говоря с архива. Това вече не е твоя работа оттук нататък. Ясно ли е?

Джордж забеляза, че сърдечността изчезна от очите на Хигинс и погледът му стана много напрегнат.

— Да… да, сър. Няма проблеми. Никой не знае за това.

— Джордж, ти помогна много на управлението. Не мога да ти кажа нищо повече по въпроса. Бъди уверен, че тази информация и твоите впечатления ще стигнат до когото трябва. Приятна работа.

— Благодаря ви, сър.

Хигинс се обърна и изчезна зад ъгъла. Джордж се запъти към стаята си с купчина въпроси и грижи. Защо Хигинс реагира по такъв начин, когато му каза, че трябва да заведе съобщението в архива? Дали не крои нещо? Джордж не знаеше какво да мисли, но беше сигурен, че някой някъде е променил неговото съобщение, това стана ясно, а реакцията на Хигинс само засили подозренията му. Успокой се, Джордж! Мисли обективно. Обективност. Това е отговорът. Беше чул или чел това някъде, може би в някой от своите романи; а може би си спомни нещо, казано от баща му някога. Отдръпни се и гледай на проблема като зрител, Джордж. Ти изрови несъвместими данни и ги съобщи на един от началниците си, който не реагира много положително, когато му каза, че ще заведеш в архива тези несъвместими данни. На всичко отгоре Хигинс кажи-речи нареди на Джордж да пази това в тайна.

Добре, Джордж, какво можеш да направиш, ако не се доверяваш на лицето, което има информацията? Много просто. Предаваш същата информация на някого, на когото наистина вярваш. На кого?

Джордж се запъти към кабинета на чичо си.

Щом влезе в канцеларията си, Роланд Хигинс отиде право към металната кутия за отпадъци до бюрото. Взе пластмасовата запалка и подпали късчето хартия на Джордж Пруит. Остави го да падне в кутията, където вече беше изгорил двете записки за предишното откритие на Джордж ден преди това.

Посегна към телефона. Всичко трябва да стане днес, замисли се той, гледайки горящата хартия. Днес той ще уреди проблемите си.

Космически център „Джонсън“, Хюстън, Тексас

Нийл Хънтър излезе от контролната зала за кратка среща с журналистите. Беше подробно инструктиран от представителя на НАСА в Кейп Канаверал какво да каже и съвсем определено какво да премълчи. „Лайтнинг“ беше стандартът на новата НАСА, най-новият космически кораб, съоръжен с най-модерна техника. Последното нещо, от което космическата агенция се нуждаеше точно в този момент, беше неуместна публичност.

Той отвори двойната врата и се изправи пред тълпа репортери и фотографи. Подбрани представители на печата бяха в стаята за гости зад контролната зала, от която ги делеше звуконепроницаема стъклена преграда. Те имаха възможността да видят излитането и да слушат гласа на говорителя на НАСА в Кейп Канаверал, но за щастие връзката между космическия кораб и контролната кула не беше предавана на живо след първите не толкова критични минути. Представителите на печата може би забелязаха суетнята в контролната зала, но не можаха да чуят друго освен резюмето на коментатора на НАСА за успешния старт.

Хънтър извади бял лист хартия.

— Добро утро, дами и господа. „Лайтнинг“ влезе успешно в ниска орбита. Предстоят две включвания на маневрените двигатели, които ще изведат кораба в набелязаната орбита. Командирът на кораба Майкъл Кеслър и пилотът Клейтън Джоунс съобщават, че всички системи работят нормално. Те ще започнат програмата с опитите след пет часа, когато влязат в стабилна орбита и след тричасова почивка. Това е всичко засега. Ще разпространим съобщения за печата след час, а до два часа ще свикаме редовна пресконференция. Благодаря ви, дами и господа. — Хънтър се обърна и тръгна към контролната зала.

— Каква беше тогава цялата тази суматоха в залата преди половин час, мистър Хънтър? Има ли някаква опасност за „Лайтнинг“?

Хънтър спря и бавно се извърна. Присви очи и огледа тълпата пред себе си няколко секунди, преди да отговори.

— „Лайтнинг“ е добре. Всички обикновено са много напрегнати по време на стартовете, а по известни на вас причини бяхме особено развълнувани във връзка с този полет заради онова, което той символизира. Както казах преди малко, ще има редовна пресконференция след два часа, когато „Лайтнинг“ влезе в набелязаната орбита. Сега ще ме извините, но ме чака работа. Благодаря ви.