Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

Тълпата от репортери го обсипа с градушка от въпроси, които Хънтър учтиво отклони, докато се връщаше в контролната зала.

На борда на „Лайтнинг“

Кеслър се привърза към седалката и видя Джоунс да прави същото. Чувствуваше се много по-удобно сега, когато бяха свалили обемистите ръждивокафяви костюми — носени задължително при излитане и при кацане, ако се наложи незабавно да катапултират, — и бяха облекли сините си комбинезони с много джобове и контактни копчета за прикрепване на дребни неща.

Кеслър посегна към химикалката, поставена в един джоб на левия му ръкав. Тя не беше обикновена. Поради безтегловността химикалът в нея беше под налягане. Хвана бележника, който плаваше над контролното табло, привързан с конец, за да не се мотае из кабината. Записа времето и кратки данни за полета.

— Хюстън, чувате ли ме?

— Да, „Лайтнинг“. Приемаме ви ясно — чу Кеслър отговора на Хънтър по радиото.

— Второ включване на СМО след две минути.

— Разбрано.

— Някакви новини за проблема с главен двигател номер едно?

— О, не, „Лайтнинг“, но това няма значение. От момента, когато изключихте двигателя, подаването на гориво към него прекъсна. Тук се тревожим единствено за евентуални повреди по кораба.

— Ние също, Хюстън, но няма да разберем, докато не излезем отвън. Между другото, направихме оглед през задните прозорци. Товарният отсек изглежда нормално.

— Добре. Точно това се канехме да ви питаме. Как сте иначе, момчета?

— Няма проблеми. Бих казал, просто поуморени. Една минута до включването.

— Добре, щом минете в новата орбита, ще имате кратка почивка, преди да излезете в открития космос. Съжаляваме, момчета, съкращаваме първата ви почивка от осем на три часа. На всички ни е необходимо да сме спокойни за вашето състояние, но не можем да сме сигурни без оглед.

— Без да се засягате, Хюстън, но Джоунс и аз предпочитаме да излезем в космоса веднага щом минем в новата орбита. Трийсет секунди до включването.

— Продължавайте броенето, „Лайтнинг“. Ще обсъдим този въпрос след включването на СМО.

— Разбрано. Двайсет секунди. Започна операцията по включването на СМО. Петнайсет секунди.

Кеслър не можеше да си го обясни, но се чувствуваше спокоен. Контролираше положението.

— Пет секунди, четири… три… две… една… включване.

Кеслър почувствува лекия откат от двата маневрени двигателя. „Лайтнинг“ увеличи скоростта, за да измени сегашната си яйцевидна орбита в кръгова на височина 256 километра.

— Трийсет секунди. Системите работят нормално. Количеството гориво в общия резервоар спадна на четирийсет процента — докладва Кеслър. При нормални условия трябваше да имат повече гориво в общия резервоар на маневрените двигатели. — Една минута. Налягането на горивото и окислителя нормално. Налягането на хелия… Хюстън, възникна нов проблем. — Компютрите с общо предназначение спряха автоматично маневрените двигатели, когато налягането на хелия в левия двигател спадна под допустимата граница. Той погледна Джоунс.

— По дяволите. Сигналните лампи показват червено и за двата двигателя — рече Джоунс.

Кеслър погледна контролното табло и се увери, че Джоунс е прав. Посегна и изключи и двата двигателя.

— „Лайтнинг“, тук Хюстън. Двигателите СМО изключиха трийсет секунди по-рано. Новата орбита е на две-три-две километра.

— Хюстън — започна Кеслър. — Налягането на хелия в левия СМО продължава да спада. Какво става? Вече изключих и двата двигателя.

— Чакайте, „Лайтнинг“ Проверяваме.

Кеслър въздъхна, просто не му се вярваше, че всичко това се случва на него. Свали шлемофона си. Джоунс направи същото.

— Какво мислиш, Текс?

— Не зная, но започвам да се тревожа малко за този кораб. Ако това беше станало при навлизането в земната атмосфера, щяхме да се насадим добре.

Кеслър се намръщи. Джоунс беше абсолютно прав. Ако маневрените двигатели откажеха, когато навлизат в атмосферата, никой не можеше да каже къде „Лайтнинг“ ще доближи земята. Най-вероятно твърде далеч от най-близката подходяща писта за кацане, и то ако някак си съумеят да останат живи, без да изгорят при влизането в атмосферата под неподходящ ъгъл и при неподходяща скорост.

— Но, по дяволите — продължи Джоунс. — Струва ми се, че няма защо да се тревожим, тъй като шибаните двигатели вече изобщо няма да включат.

Кеслър бавно поклати глава и въздъхна.

— По дяволите! — Сложи шлемофона. Джоунс направи същото. — Какво става, Хюстън?