Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

Пруит разхлаби вратовръзката си, върна се до бюрото и се отпусна във въртящия се кожен стол. Той принадлежеше на предишния му началник, бившия шеф на тайните служби, убит преди няколко години по време на работа. Пруит тогава беше началник на отдел „Западно полукълбо“. Директорът на ЦРУ го помоли да поеме поста, докато управлението намери заместник, но след няколко успешни месеца превърна временното му назначение в постоянно.

В десния ъгъл на бюрото си забеляза кутийка, увита в хартия за подаръци. Пруит погледна календара и се усмихна. Беше пропуснал собствения си рожден ден. Сви рамене и вдигна кутията. Разтърси я два пъти като любопитен малчуган, но не можа да разбере какво има вътре. Разгъна червената опаковка и я отвори.

Пруит се усмихна през сълзи. Извади прозрачно преспапие. Вътре имаше цветна снимка на братовото му семейство — единствените близки на Пруит освен двете му деца. Всички по-възрастни роднини отдавна бяха починали, а работата никога не му даде възможност да завърже ново запознанство, след като жена му го напусна преди близо две десетилетия. Двете деца така и не го видяха повече — бяха отгледани от майка си и пастрока им, а Пруит беше останал доста встрани. Така е може би по-добре, размишляваше той, докато въртеше в ръцете си квадратното парче плексиглас. Винаги беше някъде по служба и на практика не би могъл да им отдели време. Така е по-добре за теб, Том… но дали е така? Това положително беше цената, която беше платил за сегашното си положение. Пийна още една глътка мляко и се замисли дали голямата му саможертва реално имаше някакво значение. Дали неговият принос в управлението компенсираше факта, че собствените му деца — неговата плът и кръв — всъщност са му чужди хора, живеещи чак на Западното крайбрежие? Бъди снизходителен към себе си, Том! — помисли си той. Ти реши това много отдавна. Твърде късно е да се върнеш.

Пруит успя да се отърси от тази мисъл, докато гледаше фотографията, и си отбеляза да провери утре как се справя племенникът му в отдела за събиране на сведения. Беше добро момче, реши той, поело по стъпките на баща си толкова младо. Пруит се почувства малко виновен, че беше виждал Джордж само няколко пъти, откакто дойде в управлението, но работата… По дяволите, все тази работа.

Парещата болка в стомаха му понамаля. Продължи да пие мляко направо от кутията — то успокояваше повече от таблетките антиацид, които винаги носеше със себе си. Пък и по-полезно е, помисли той, докато гледаше плексигласовото преспапие.

Париж, Франция

На Кемрън Стоун му бе необходим един час да извърви отсечката от красиво подредените градини между площад „Конкорд“, срещу американското посолство, до Лувъра. Беше решил да прекара почивния си ден, преоткривайки отново Париж, особено след бъркотията през последните два дни. Докато обедното слънце стопляше въздуха, туристите се събираха при огромните пирамиди от стъкло и стомана на централния площад пред Лувъра. Предизвикалите спор пирамиди бяха построени преди няколко години, за да модернизират достъпа до различните крила на музея.

Кемрън се нареди зад туристите, за да слезе с ескалатора под земята, където бяха приемните и билетните каси — оттам започваха всички обиколки на Лувъра.

Изведнъж почувства някаква ръка на рамото си. Сепна се и се обърна.

— Мари!

Беше облечена небрежно, само обикновени дънки „Ливайс“ и бяла фланелка с дълги ръкави. Дългата й коса беше стегната в конска опашка, а на ушите си имаше златни обици.

— Здравей, Кемрън.

Още веднъж той почувства силно влечение към нея и малко вина поради това.

— Ти… добре ли си? Как е раната на главата?

— Каква рана на главата?

Кемрън се усмихна, но усмивката бързо изчезна.

— Проследи ли ме тук?

— Кемрън, има нещо, което трябва да знаеш. За онзи слух в Атена, за който ти казах онази вечер.

— Остави, знаеш, че не мога да…

— Моля те, изслушай какво казват те. Информацията, с която разполагат, е много тревожна.

— „Те“? Кого имаш предвид?

Мари премести поглед вляво. Кемрън обърна глава и забеляза човека с прошарената брада. Човека от улица „Кюжа“

Той бръкна инстинктивно под палтото си. Мари сложи ръка върху неговата.

— Спокойно. На наша страна е.

Мари махна на мъжа. Той приближи.

— Здравейте, господин Стоун. Казвам се Жан-Франсоа. Бях телохранител на господин Клод Гийю.

Кемрън примига два пъти. Телохранител?