Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

Цялостното сглобяване на совалката ставаше върху една от подвижните пускови платформи.

Джоунс се загледа в исполинския монтажен цех. Извънредно точните мостови кранове бяха пренесли „Атлантис“ — във вертикално положение — на сантиметри от външния резервоар. Техниците сега работеха усърдно, прикрепвайки кораба.

Херкулесовските усилия при подготовката на совалката за излитане винаги го хипнотизираха. Беше наблюдавал с часове подготовката на „Лайтнинг“. Гореше от нетърпение да се понесе с нея към космоса.

Военновъздушна база „Ендруз“, Мериленд

В малката задна тоалетна на „Боинг 707“ Томас Х. Пруит почувства нова конвулсия и не смогна да се удържи повече. Наведе лице над бидето и повърна. В миналото усещаше гадене само в редките случаи, когато някоя криза го принуждаваше да пътува с изтребител на ВВС до „горещите точки“, но щом проблемите му с храносмилането се влошиха, Пруит разбра, че не може да понася дори полетите с пътнически самолети.

— Да тръгваме, Том. Лимузината чака.

Шефът на отдел „Европа“ Роланд Хигинс задумка припряно по вратата на тоалетната. Хигинс просто гореше от нетърпение да се върне в канцеларията след южноамериканската обиколка, чиято цел беше да се запознае на място с повечето от агентурните станции в Западното полукълбо. След преждевременното пенсиониране на предишния началник на „Западно полукълбо“ Пруит го заместваше и същевременно търсеше титуляр, но след неколкомесечно безуспешно търсене на подходящ човек реши да даде шанс на своя по-млад, амбициозен и много самоуверен шеф на отдел „Европа“ да ръководи и двата отдела.

— Секунда само.

Последната им спирка беше Френска Гвиана. Не много важно място в списъка на Пруит, но Хигинс настоя да посети всички станции. Не че се очакваха кой знае какви изненади — в крайна сметка Пруит винаги поддържаше много тесен контакт с хората си, — но Хигинс твърдеше, че една среща лице в лице е най-добрият начин да имат нормални отношения с отдалечените станции.

Пруит пусна кранчето над малката мивка и наплиска лицето си със студена вода. Пое дълбоко дъх и се загледа в огледалото. Не много приятна гледка, реши той и се намръщи. Кръговете под кръвясалите му очи и разрошената коса не отиваха на човек с неговото положение. Двуседмичното непрекъснато пътуване несъмнено беше изтощило петдесетгодишното му тяло. Вече не съм млад чаровник, помисли си той. Преди десет години щеше вече да бъде в онази лимузина на път за главната квартира на ЦРУ.

Пруит изсуши лицето си с книжна салфетка, извади гребен от джоба и среса назад кестенявата си оредяваща коса, което направи челото му още по-полегато и малко по-квадратно, но му придаде също и по-изискан вид. Или поне така го беше уверила секретарката му Тами. На неговата възраст вече не го трогваха ласкателствата на младите хора от другия пол. Признаваше, че е запазил някои привлекателни черти от младостта си, особено едрото телосложение, което му беше дало право да определя срещи на кажи-речи всяко момиче като капитан на училищния отбор по борба, а пълните устни, които прерастваха в квадратна челюст — челюстта на баща му, — му придаваха някаква грубовата сърдечност.

Изплакна устата си няколко пъти, оправи вратовръзката и спусна ръкавите на все още бялата си риза. Усмихна се. След едно десетилетие стомашни проблеми Пруит се научи да повръща, без да цапа ризата или вратовръзката си. Трябваха му само няколко минути в тоалетната и излизаше оттам чисто нов.

Отключи вратата, отвори я и видя своя подчинен да затваря куфарчето си. Хигинс беше към метър и осемдесет, няколко сантиметра по-нисък от Пруит. Имаше безупречен вид в двуредния си костюм, който отиваше на бледото му лице и грижливо подрязаните мустаци.

— Трябва да отидеш на лекар — каза Хигинс, докато вървеше по коридорчето към предната част на самолета.

Пруит се намръщи, грабна куфарчето и палтото си и го последва.

— Докторите не разбират нищо.

Хигинс поклати глава, докато слизаха по стълбата към лимузината, която чакаше да ги откара в Ленгли.

Ленгли, Вирджиния

Пруит остави куфарчето си върху голямото бюро и се запъти към своя минибар. Секретарката му винаги поддържаше хладилничето заредено с любимото питие на Пруит: мляко. Той пиеше с литри от него като лек срещу язвата. Отвори хладилника и се усмихна, като видя две нови картонени кутии: едната с обикновено мляко, другата с обезмаслено. Грабна опаковката с обикновеното и погледна за всеки случай срока за годност. Доволен, отвори кутията и пийна две големи глътки.