Съмърсет Моъм - Луна и грош

Тиаре прекъсна разказа си и замислено ми довери:

— Първият ми мъж, капитан Джонсън, редовно ме пребиваше от бой. Той бе истински мъж. Беше снажен — около два метра висок — и когато се напиеше, ставаше неудържим. В такива дни ходех цялата посиняла. О, как плаках, когато умря. Мислех, че никога няма да го преживея. Но едва след като се омъжих за Джордж Рейни, разбрах какво съм загубила. Жената не може да опознае един мъж, преди да е живяла с него. В никой мъж не бях се лъгала така, както се излъгах в Джордж Рейни. Той също беше хубав и строен човек, почти толкова висок, колкото капитан Джонсън, и доста силен на вид. Но всичко туй бе външната му страна. Не слагаше алкохол в устата си. Не вдигаше ръка да ме удари. Трябвало е да стане мисионер. Аз се любех с офицерите от всеки кораб, който се отбиваше на нашето пристанище, а Джордж Рейни никога нищо не виждаше. Накрая ми стана противен и се разведох с него. За какво ми беше такъв мъж? Някои мъже наистина се отнасят просто ужасно с жените си!

Аз съчувствувах на Тиаре и искрено отбелязах, че мъжете винаги са били измамници. Носле я помолих да продължи разказа си за Стрикланд.

— Та… казах му: „Няма за къде да бързаш. Първо спокойно размисли. Ата има чудесна стая в пристройката. Можеш да поживееш там с нея един месец, за да видиш дали ще ти хареса. Можеш да се храниш тук. А в края на месеца, ако решиш да се ожениш за нея, можеш да идеш и да се настаниш в нейния имот.“ Той се съгласи. Ата продължи да чисти стаите, а аз го хранех, както му бях обещала. Научих Ата да готви няколко ястия, които той много обичаше. Не рисуваше много. Разхождаше се из хълмовете и се къпеше в потока. Обичаше да сяда на брега и да съзерцава лагуната, а по залез слънце отиваше да гледа Муреа. Често ходеше да лови риба край рифа. Обичаше още да се мотае из пристанището и да си приказва с туземците. Беше мил, тих човек. И всяка вечер след вечеря се прибираше с Ата в пристройката. Виждах, че жадува да се върне във вътрешността на острова. И в края на месеца го попитах какво смята да направи. Той ми отвърна, че ако Ата е съгласна да тръгне, той е готов да отиде с нея. И така, дадох им сватбена вечеря. Сама приготвих всичко. Имаше грахова супа и омар по португалски, къди и салата от кокосови орехи — ти май не си опитвал досега моята кокосова салата: трябва да ти направя, преди да си заминеш, — а накрая им поднесох сладолед. Шампанско пихме толкова, колкото можахме, а след това продължихме с какви ли не други напитки. О, аз бях решила да направя всичко както трябва. След това танцувахме в гостната. Тогава не бях още толкова пълна и много обичах да танцувам.

Гостната в хотел „Де ла Фльор“, беше малка стая с пиано, обзаведена с махагонови мебели, тапицирани с щамповано кадифе и наредени красиво покрай стените. Върху кръглите маси имаше албуми с фотографии, а по стените — увеличени снимки на Тиаре и нейния съпруг капитан Джонсън. И въпреки че сега Тиаре бе вече стара и пълна, ние пак намирахме някакъв повод, навивахме брюкселския килим, поканвахме момичетата от хотела и един-двама приятели на Тиаре и си устройвахме танцови вечери, но вече на музика от един грамофон. Вън на верандата въздухът бе наситен с тежкото ухание на гардении, в ясното небе над нас светеше Южният кръст, Тиаре се усмихваше доволно, като си спомняше веселието на отдавна миналите дни.

— Тогава продължихме до три часа през нощта и когато отидохме да спим, едва ли някой от нас е бил трезвен. Казах им, че могат да вземат моята таратайка да ги закара поне додето свършва пътят, защото след това трябваше да се върви дълго пеш. Имотът на Ата се намираше в една планинска котловина. Тръгнаха в зори и момчето, което изпратих с тях, се върна чак на следващия ден. Да, ето как се ожени Стрикланд.

Предполагам, че следващите три години са били най-щастливите в живота на Стрикланд. Къщичката на Ата беше на около осем километра от пътя, който опасваше острова, и до нея се стигаше по лъкатушна пътека, засенчена от разкошни тропически дървета. Това беше нещо като бунгало от небоядисани дърво, състоящо се от две стаи и малък навес, който служеше за кухня. В стаите нямаше никакви мебели освен рогозките, които използуваха като постеля, и един люлеещ се стол на верандата. Бананови палми със своите огромни, нарязани листа като дрипави одежди на злощастна императрица обграждаха плътно къщата. От задната й страна растеше авокадо, което раждаше чудесни плодове, подобни на круши, а многобройните кокосови палми наоколо носеха главните доходи на тази земя. Някога бащата на Ата бе засадил около своя участък кротонови храсти и сега те растяха в пищно многоцветие като ярка н весела ограда от пламъчета. Точно пред къщата имаше мангово дърво, а в края на поляната се виждаха два тамаринди, израсли от един и същи корен, които съперничеха на златистите кокосови орехи със своите алени цветове.