Свобода Бъчварова - Земя за прицел

— Но там няма планини с подходящи реки — каза Христов, който внимателно слушаше банкера.

— Но има въглища! А щом има въглища, навсякъде могат да се построят термоелектроцентрали. Знаете ли какви са печалбите на белгийското дружество за електроенергия в София? Аз съм негов акционер и мога да ви ги кажа. Дружеството започна с шест милиона внесен капитал. За няколко години той нарасна заедно с резервните си фондове на дванайсет милиона! Годишните печалби са над петдесет на сто. Като спаднем за амортизация и резервен фонд около трийсет на сто, за дивиденти остават двайсет на сто годишно. Е, кажете ми, къде, ако вложите парите си, бихте получили по-големи печалби и по-голяма лихва?!… И така, в електричеството е бъдещето! Вземем ли електричеството в свои ръце, значи вземаме Бургаски и Ямболски окръг. В ръцете ни са не само пристанището, но и осветлението на стотици градове и села, ще доставяме електроенергия на бъдещите фабрики…

— Абсолютно е необходимо да се построи поне една голяма мелница за брашно около Бургас! — каза Христов.

— Почакайте — намеси се Кюлев, — само едно не разбрах. Къде са въглищата?

— В мене — каза банкерът. — Аз имам концесия 32 32 Концесия (фр.) — договор, по силата на който една държава предоставя на определено предприятие или на друга държава правото да експлоатира подземни богатства, да развива промишлена дейност в даден отрасъл, да извършва търговска дейност и услуги, да експлоатира железници, самолети, морски съдове, да събира шосейни такси и др. за мина в тази част на страната. Тя ще дава продукция не за две електроцентрали, а за десет!

— Сега пък станаха две електроцентрали! Беше една, станаха две! — каза Кюлев.

— Можем да започнем с едната — каза банкерът, — но по-добре ще е направо с двете.

— И след колко време ще бъдат готови? — попита Кюлев.

— Три, може би пет години.

— И кога ще получаваме дивиденти 33 33 Дивиденти (лат.) — част от печалбата на акционерно дружество, която се разпределя периодически, между собствениците на акции. ?

— След пет години.

— Пет години?!… Я камилата, я камиларя… — каза Кюлев, като махна с ръка.

— Дружеството ще бъде смесено — продължи банкерът. — Ще участвуват и белгийците. Но аз държа ние да имаме контролния пакет от акции!

— Значи акционерно дружество? — каза Христов.

— Иначе как ще осигурим валутата за машините? Белгийците ще доставят машините.

— И на колко ще възлиза нашият български патриотичен дял? — попита Кюлев.

— Три милиона и седемстотин хиляди лева! — натъртено каза банкерът.

Всички млъкнаха. Кюлев даже изсвири с уста.

— И то, без стойността на мината, която далеч надминава три милиона. Всичко, заедно с белгийците, около седем милиона лева, като ние запазим контролния пакет.

— Значи на борсите няма да пуснат акции? — попита Христов.

— Ще запазим контролния пакет от нашите акции в Банката. А белгийците вероятно ще пуснат акции, които ще се котират на Брюкселската борса.

— А защо не пуснем и тук, в България? — попита Христов.

— Защото българин акция не купува. Чрез подставени лица белгийците ще ги изкупят и ние ще загубим контрола. Ако имахме пари, добре щеше да бъде ние да изкупим от Брюкселската борса акциите, но това е въпрос на бъдещето. Един ден тези електроцентрали ще бъдат напълно наши! Е, господа? Вие държите щастието в собствените си ръце. Но щастието е като пеперудата. Каца само веднъж…

— А рискът? Искаме да знаем риска — каза Кюлев.

— Практически риск няма. Но ще трябва за няколко години да се лишите от част от капиталите си. Просто да не мислите за тях, докато дойде денят на печалбите!…

Кюлев се закашля и заговори:

— Електроцентрали няма. Железопътна връзка няма. Няма нищо! Всичко е в бъдещето! В тая страна не едно акционерно дружество е фалирвало… Е, вярно, патриоти сме. Аз познавам патриоти, които бяха богати, но благодарение на патриотизма си, сега просят. Така че гаранции, според мене, няма, да не кажа, че работата ми се вижда чурук…

— А защо белгийското дружество само̀ не построи електроцентралите? — попита Христов.

— Защото нямат въглища. Защото мината притежавам аз и това е единствената мина в този край. Те са зависими от мене и не могат нищо сами да направят.

— Господин Скарлатов. Не ви ли предложиха да купят мината?

— Разбира се! Предложиха ми, и то толкова настоятелно, че само един глупак може да откаже. Но аз гледам далеч напред. Аз искам ние, българите, да бъдем собственици на богатствата в нашата страна!