Свобода Бъчварова - Земя за прицел

— Влез! — рязко извика той.

Вратата тихо се открехна. Банкерът гледаше високо и затова в първия момент не забеляза дребното момче с вестници под ръка. Беше бедно, но чисто облечено. Дрехите му бяха внимателно закърпени. Панталоните му бяха окъсели и стигаха до средата, на прасците. Палтото му бе също умаляло. Момчето имаше руса, почти бяла коса и очи като синчец. Странното бе, че заговори на банкера по френски:

— Votre excellence 34 34 Ваше Превъзходителство. — произнесе то думите с чиста, отчетлива дикция на секретар от Пале дьо Жюстис, който извиква участниците в поредното дело.

Отначало банкерът го гледаше така, че момчето смени за кратко време цяла гама от изражения на подвижното си, нервно лице — от радостно-почтително, с каквото влезе, до уплашено-извинително. У Скарлатов имаше чувство за справедливост. Разбрал, че момчето с нищо не е виновно за състоянието му, строгото и напрегнато изражение се смекчи. Момчето бързо прие израз на облекчение. Тихо се приближи до бюрото и внимателно остави вестниците.

— Е, месьо Ту̀ше Динев — каза банкерът, — как вървят вашите работи?

— Мерси биен, месьо. Надявам се, че и вашите толкова важни работи вървят прекрасно?…

Отдавна двамата бяха създали помежду си особена връзка. Причината вероятно бе френският език. Момчето разнасяше вестници по абонати на чуждата преса. Един път седмично носеше и на Скарлатов френския „Фигаро“ и английския „Таймс“. Първия път, когато заговори на френски, това силно изненада банкера. Отпосле научи историята на вестникарчето и заповяда да го пускат направо в кабинета. Когато имаше време, двамата разговаряха на френски по най-различни въпроси. Историята на момчето бе една от обикновените на хилядите бежанци от Македония, подгонени от ужасите на Илинденското въстание 35. Нямаше родители. Беше от Кукуш. Отгледали го католиците в един манастир близо до Солун. Благодарение на тях не само говореше, но четеше и пишеше на френски. Тук, в България, бе прибрано от някакъв роднина, също бежанец — фурнаджия, когото момчето наричаше тетин. То само̀ си изкарваше прехраната, като вечер продаваше по заведенията и цветя. Често пъти старият банкер му даваше по един сребърен лев. Това бяха много пари за момчето и то държеше на тях. Затова неизменно по едно и също време му носеше вестниците и бе готово да остане в кабинета толкова, колкото Скарлатов иска. Макар че бе дребно на ръст и недохранено, той знаеше, че е на 17 години. Продължаваше да учи в гимназията, но финансиите явно се крепяха на косъм, за което говореше облеклото и анемичната му кожа, бледа като пергамент.

— Заповядайте, седнете…

Момчето седна в кожения фотьойл и сякаш потъна в него. Банкерът стана, отвори стъкления шкаф, наля си отново половин чаша коняк. Остави я на бюрото и с кутия шоколадови бонбони застана пред вестникарчето. То скочи от фотьойла и с трепереща ръка взе един бонбон.

— О, месьо, няма защо…

Банкерът продължи да стои пред момчето с разтворена кутия.

— Господине, вие ме разглезвате. Ужасно сте мил… — продължи с напевния си френски момчето и взе още един бонбон.

Банкерът сам му подаде трети.

— Благодаря, господине — пак каза то.

Скарлатов седна във фотьойла срещу него с чашата коняк в ръка. След като отпи малко, заговори:

— Е, месьо Динев, какви са политическите новини?

— О, господине, все едни и същи!… Има интересен коментар във „Фигаро“. Но вие ще го прочетете…

— Нищо, искам да чуя вашето мнение. Alors, monsieur? 36

— Коментаторът смята, че Франция не е против един ограничен военен конфликт на Балканите.

— Между кой и кой?

— Не казва директно, но се разбира между България и Турция. Изглежда Франция е на наша страна. А тя е велика сила! Най-великата в света.

Банкерът знаеше, че момчето боготвори Франция. Това бе неговата заветна мечта — да отиде там, да посети Париж. Френските католици добре го бяха обработили и набили в крехкия му възприемчив мозък, че Франция е най-великата сила, най-културната страна с най-богата история, а Париж — земен рай!…

— Как мислите, господине — попита момчето, — скоро ли Македония ще се освободи?

— Би трябвало… Това е историческа необходимост, освен ако тоя тип преиграе играта…

Момчето не попита кой е този тип. Добре знаеше отношението на стария банкер към Княза.

— О, как бих се радвал, господине, да се върна в Македония!…

— А какви са другите новини?

— На дневен ред е историята с Багдадската железница. Но, господине, това е чисто финансов конфликт и вие по-добре знаете от всеки друг подробностите…