Свобода Бъчварова: Земя за прицел

Кюлев разговаряше със съседа си. Това беше един млад, изискано облечен мъж с благородно, издължено лице, гладко обръснат, с добре поддържани ръце, обсипани със златни пръстени. Бе кръстосал дългите си крака, като се облягаше назад във фотьойла. Пиеше коняк с лимон и слушаше с усмивка какво му разказваше Кюлев. Христов е добър и ловък търговец. Може би ако имаше повече амбиции, щеше да бъде един от лъвовете… Но е непостоянен и преди всичко женкар! Чудно е как някои мъже посвещават на жените целия си живот и при това го прекарват щастливо!… Жените му отнемат както време за работа, така и доста пари. Щедър е към тях, колкото е стиснат в търговията. В Банката има налични около двеста и шестдесет хиляди лева. Умен е и веднага ще разбере печалбата. Ще участва!…

От другата страна на ниската, кръгла маса, седнали един до друг на канапето, разговаряха двама мъже, преминали средната възраст. Единият приличаше на руски купец с огромна брада, разделена на две, с рубашка и панталони, вмъкнати в ботуши. Около двеста и петдесет хиляди! — пресметна го Скарлатов. Но тия пари, които държеше в Банката, бяха и неговият оборотен капитал. С тях той изкупуваше тютюните. Ако бе пласирал манипулираните тютюни от миналата година, може би щеше да участва с повече от сто хиляди лева… Толкова бяха възможностите на Карафезиев. Този до него имаше вид на гимназиален учител, което се подсилваше от пенснето му с шнур, надвиснало над огромен нос. Познаваше го само от деловите връзки с неговата банка — малка, провинциална, която отпускаше само краткосрочни заеми при големи гаранции и висока лихва. Това говореше, че човекът е много предпазлив. С колко ли ще участва Дерменджиев… Сто, двеста, триста хиляди лева максимум! Триста хиляди е таванът. Да речем, сто и петдесет хиляди… Това е реално! След като пресметна още веднъж всичко, старият банкер се замисли дали въобще трябва да започне заседанието. И докато се колебаеше, секретарят отвори вратата и съобщи:

— Господин Неделев.

В кабинета влезе възрастен човек, среден на ръст, доста пълен, гладко избръснат, с огромни бели, хайдушки мустаци, завити нагоре и заострени като рога на бик. Бе облечен в полуселски, шаячни дрехи, извънредно чисти. Само панталонът и ботите му бяха европейски. Не носеше и вратовръзка. Когато влезе, той свали астраганения си калпак. Но това, което правеше най-силно впечатление, бе заспалият израз. Клепачите му бяха постоянно спуснати, сякаш спеше. Впечатлението се подсилваше от лицето му, лишено от мимика. Скарлатов не можа да скрие радостта си от идването на Неделев. Той стана от бюрото си, посрещна го, като стисна силно и дълго двете му ръце. Но човекът със заспалия вид даже не си направи труда да повдигне малко клепките си. Инак имаше здрав вид и този недостатък вероятно бе вродена пареза. Искаше да го заведе на най-доброто място, на фотьойла до своето бюро, но Неделев сам избра най-отдалечения кът, почти в ъгъла на кабинета, до голямата завеса, сякаш искаше да покаже, че е дошъл, но не се ангажирва с нищо.

Сега банкерът знаеше, че може да започне. Това бе най-важният човек от поканените, най-богатият, с най-голям капитал, вложен в Банката му, и който най-бързо растеше. Рядко теглеше пари, и то, за да купи имоти. Купуваше ниви, градини, бахчи, ливади, просто земя. Препродаваше винаги с печалба. Неговата страст бе да купува и продава имоти. Бе най-богатият земевладелец в страната. На банкера предстоеше да се пребори с тая юношеска страст на селянина към земята. Но Неделев не бе лишен от здрав смисъл при сделките и обичаше парите. На това разчиташе Скарлатов. Сега от този човек зависеше всичко!…

Старият банкер седна зад бюрото и всички млъкнаха. Когато говореше пред много хора, той избираше някой от седналите пред него и се обръщаше изключително към този човек. И сега несъзнателно избра седналия в ъгъла Неделев, погледна го и заговори с ясния си, малко тих глас:

— Господа. Събрах ви тук вас, българи-патриоти, за едно общонародно дело…

— Да не сме в читалище или в черква… — кисело забеляза Кюлев.

Банкерът го погледна изпод вежди. Това бе последно предупреждение и той разбра. Скарлатов продължи:

— … едно дело, което ще ни донесе добри печалби. Както знаете, след много трудности бе построено бургаското пристанище. То бе започнато от фирмата „Cas & Liscans“ 30 30 Кае Лискънс и сие. и завършено от фирмата „Batigno-lles“ 31 31 Батиньол. С това Бургас стана най-голямото търговско пристанище в страната. Занапред целият внос и износ по море ще се насочва през него. Самият град има голямо бъдеще, а пристанището ще се разраства, ще има нужда от редица съоръжения. В скоро време предстои свързването с железопътна линия. Тия два големи окръга — Бургаски и Ямболски — ще бъдат обетована земя, една богата, неразорана от финансова гледна точка нива, която ще даде огромни печалби. Ще оставим ли тия пари да отидат отново в джобовете на чужденците? По-глупави ли сме от тях? Нека помислим заедно какво да правим. Какво ще бъде нужно на първо време? Преди всичко енергия; и то електроенергия!…