Свобода Бъчварова - Земя за прицел

— Подраних.

— Седни. Ти винаги си добре дошъл!…

Кюлев избра фотьойла срещу бюрото на банкера и седна.

— Борисе, исках предварително да разбера за какво ни събираш. Затова дойдох по-рано.

— Винаги съм те викал за едно и също — за да печелиш пари!…

— Пари, пари, къде са тия пари!?… Ето това искам да знам!…

Старият банкер се усмихна.

— В тебе, например…

Кюлев даже стана от стола, но пак седна и каза с дълбоко учудена физиономия:

— В мене? Пари в мене? Аз нямам пари!

— Жалко.

— Но нали каза, че си ме извикал да спечеля някой лев? Толкова съм закъсал!…

— За да спечелиш пари, трябва да дадеш пари. Парите правят пари. И това ли да ти обяснявам? — отвърна Скарлатов.

— А пък аз така разбирам нещата: пари аз наричам това, което е в джоба ми!

— Само че джобът ти толкова натежа, че един ден ще се скъса и златото ще изтече в чужди торби. Не разбираш ли какво ти готви бъдещето?

— Аллах е велик!

— … и Мохамед е неговият единствен пророк! Не искам аз да съм вторият…

— Аз имам тия две ръце и тука нещо… — Кюлев потупа с ръка челото си. — Тях ти ги давам!

— Мерси. Нямам нужда от тях. Имам нужда от златото ти.

— Аз нямам злато — твърдо повтори Кюлев.

— Тогава защо дойде?

— Чакай, ще се обиждаме, ли?

— Не. Просто искам да ти обясня нещата. От Освобождението на България основните ти занимания са две: първото е изнасяне на злато за Австрия от турската империя. Няма да те питам колко тона изнасяш годишно, по какви пътища и какво е комисионното ти!… Но напоследък трафикът нещо засече. Хвана те страх.

— Ние двамата направихме добра сделка последния път. За същата ли работа ме викаш? Знам, че без твоя помощ няма да я свърша. Готов съм!

— Не, тоя път няма да изнасяме злато за Австрия. Тоя път на нас ще ни трябва!

— И второто? Какво беше второто?

— Второто се отнася до сегашното ти основно занимание — лихварството! Даже не отваряш един сарафски дюкян, да не говорим за кантора, само и само да не плащащ данъци!… Сделките си вършиш на четири очи по сокаците и в къщи. Отпърво се занимаваше с глупавите турци. Това, че знаеш турски, че си израсъл в Цариград, ти помагаше в тая работа. Те ти се доверяваха. Ти просто ги разоряваше, взимаше им златото, имотите, тъй като тия хора искаха да се върнат в родината си. Сетне се зае с българското стадо и почна да го стрижеш с неимоверни лихви…

— Аз не искам да слушам! Това не е вярно!

— Вярно е! Ти мислиш, че ще надхитриш всички. Но излезе Законът за максималната лихва, който ти ежечасно нарушаваш. Идват други времена! Идват млади вълци! И няма да те пожалят като мен, заради старото приятелство. Ти, чувалът със злато, ще бъдеш тяхната плячка!… И, Бога ми, грехота ще е, ако не го направят! Ето помисли, аз ти протягам ръка, за да спася златото ти.

— Ако имах… но нямам!

Труден, тежък случай е Кюлев. Не трябваше да го викам. Твърде хитър е и не само ще напипа слабите ми места, а и гласно ще ги каже на останалите… Но вече е късно, помисли Скарлатов.

— Работата не върви! — пак повтори Кюлев.

— Да оставим тоя разговор! Как е Яна?

— Расте. Вече е на десет годинки. Почна да ми води тефтерите. Умница! Но какво ще и оставя аз?!

Банкерът злъчно се усмихна.

— Бедното дете!… Наистина ще ти е трудно да я изхраниш!…

Но Кюлев се направи, че не разбира сарказма, и каза:

— Борисе, Борисеее, това ли дочакахме на стари години — без жени, с деца на ръце?!…

Очите на Кюлев се насълзиха. Дърт комедиант, помисли си банкерът. Вярно е, че и двамата се оженихме късно, особено той… Но го стори от стиснатост и затова момичето му е на десет години!…

— Момиче е едно, момче е друго… — каза Кюлев. — Имаш син! Вече завършва в Швейцария… ще ти бъде опора и подкрепа, ще поеме работата ти…

Изведнъж лицето на Скарлатов посърна, но бързо се овладя и се усмихна. Той не искаше никой да разбере, че е засегнат болезнено. Ако знаеха само колко съм самотен, колко сам съм на тоя свят, щяха да се радват и злорадстват!…

Ниската кръгла маса бе наредена с мезета и напитки. Времето течеше. Старият банкер очакваше, че ще дойде още някой от поканените. Бяха се събрали едва половината. Тайно се бе надявал на две трети. И докато чакаше, той наблюдаваше хората, събрани в кабинета. Пресмяташе за кой ли път финансовите им възможности и тяхната психология. Последната бе важна част от пресмятането. Кюлев е един от партньорите с най-големи възможности, разсъждаваше старият банкер. Но той е болен по златото си. Превръща всичките си налични капитали в злато. Къде ли го крие?… Пари на ръка има вероятно съвсем малко. Би ли се разделил с част от съкровището си? Едва ли… Банкерът погледна Кюлев, който си наливаше от мастиката. Лицето му изразяваше глупашко самодоволство. Не, си каза банкерът. Със златото той няма да се раздели! Всичко зависи от наличните му пари…