Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Значи Елиът не пожела да дойде с теб, така ли? — намеси се Вещицата.

— Колкото и невероятно да звучи, така е. Предпочете да направи нов опит в индустрията за месо и морски продукти. Според него щял да печели повече, ако действа сам, без допълнителни режийни. — Замислих се за миг. — Но чакайте да се разберем. Недейте да смятате, че аз съм му предлагал някаква работа; това бе съвсем извън възможностите ми. Попитах го единствено би ли се явил на интервю, ако успеех да му го уредя. Но той пак каза „не“. — И свих тъжно рамене.

— Прибрах се през онази вечер без кола, без цент в джоба и лично банкрутирал. И знаете ли какво? Ама никак не ми пукаше. Вече бях човек от Уолстрийт и единствено това имаше значение. Дори фактът, че щях да получавам само по сто долара седмично, хич не ме притесняваше. Защото хранех надежда — надежда за бъдещето, а това е най-великата надежда на света.

Спрях за няколко секунди да изуча лицата на разпитващите ме, да разбера за какво си мислят и какво мислят за мен. И макар да не можеше да се заключи окончателно, останах със смътното усещане, че са още по-объркани, отколкото преди. Не от историята ми, а от подбудите на хора като мен.

Както и да е, днешната сутрин беше само тренировка за загряване. Най-сочните истории — проститутките, наркотиците, необузданото беззаконие — тепърва предстояха, след ден-два. При тази мисъл хвърлих поглед на Агента маниак и рекох:

— Какво ще кажете да поспрем и да обядваме вече? Наближава един и нещо ми стърже.

— Ама, разбира се — рече дружелюбно Агента маниак. — На „Рийд Стрийт“ има доста хубави заведенийца. Само на две минути пеш оттук.

Копелето кимна в знак на съгласие:

— Утрото бе много плодотворно. Смятам, че заслужаваш един хубав обяд.

— Абсолютно вярно — отсече Вещицата. — Предостави ни едно рядко удаващо се проникновение в ума на един престъпник.

Отговорих й с умряла усмивка:

— Радвам се, че гледаш така на нещата, Мишел. За мен е безкрайно удоволствие да ви радвам.

След над седемчасово чуруликане като канарче, най-после първият ми ден на улица „Съдебна“ дойде до своя край. Стигнах до първия ми ден като правоспособен брокер на акции, който, по някакво чисто съвпадение, бе 17 октомври 1987 година — денят, в който световните стокови борси се сринаха. Както четиримата разпитващи ме, така и адвокатът ми видяха някаква особена ирония в това. Та нали и на първия ми ден в колежа по стоматология, и на първия ми ден в месарския бизнес, че и на първия ми ден на Уолстрийт бях демонстрирал нещо като реверсивен вариант на дарбата на цар Мидас: всичко, до което се докоснех, се превръщаше в лайна.

Но пък, от друга страна, не може да се отрече, че и аз притежавах определена приспособимост. Както се изрази Магнум, ако ме пуснеха в тоалетна чиния и ме отмиеха, щях да изляза от отходната тръба със свидетелство за правоспособност по ВиК. Но колкото и високо да бяха оценили думите му, лично аз бях убеден, че на изхода на тази конкретна тоалетна чиния не ме чака никакво свидетелство за правоспособност.

Отново се връщах с лимузината в Олд Бруксвил, където пак щях да съм под домашен арест — отново сведен до положението на затворник в собствения си дом и на емоционална пинята 31 31 Яркооцветен съд от папиемаше, картон или глина, който по стара мексиканска традиция се пълни с дребни играчки, бонбони и други лакомства и се окачва на тавана. Децата (понякога със завързани очи) го удрят с пръчки, докато се счупи и съдържанието му изпадне. — Б.пр. , по която Графинята да млати на воля. Както винаги, зад волана седеше бъбривият пакистанец, но през тридесетте минути, откакто си тръгнахме от Сънсет Парк, не беше промълвил и думичка, след като заплаших да му отрежа езика, ако чуя и гък от него.

В момента се движехме по магистралата, близо до границата между Куинс и Лонг Айлънд, към края на часа пик, когато още не се е здрачило съвсем и запаленото пътно осветление не се усещаше. Докато се влачехме със скоростта на охлюв, гледах замислено през прозореца.

Големият борсов срив през 1987-а се бе оказал повратна точка в живота ми — едно изключително събитие, породило всички следващи. През прословутия Черен понеделник индексът Доу Джоунс 32 32 Доу Джоунс (Dow Jones Industrial Average) е индекс за следене на състоянието на промишлените предприятия на американския фондов пазар. Обхваща цените на 30 от най-големите и стабилни публични компании в САЩ. Често се счита за индикатор за състоянието на американската икономика. — Б.пр. бе рухнал с 508 точки само за една борсова сесия и най-продължителният му период на растеж в съвременната история свърши с вой на спирачки.