Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

А междувременно борсовите посредници, верни на себе си, престанаха да вдигат телефоните, оправдавайки се: „От какъв шибан зор да слушам как побеснелите ми клиенти врещят «Продавай, мама му стара! Продавай!», като наоколо няма и кьорав купувач?“. И вместо да държат ръчичката на клиента и да го утешават, че всичко ще се оправи, те се облегнаха на столовете си, навириха обувките си от крокодилска кожа върху бюрата и оставиха телефоните да си звънят до побъркване. Към четири следобед Доу Джоунс се бе сринал с двайсет и два процента, половин трилион долара бяха заминали на кино, доверието на инвеститорите бе съсипано и ерата на юпитата официално приключи.

Сега, след повече от десетилетие, докато разправях тези неща на разпитващите ме, се усещах необичайно откъснат от тях, сякаш младежът, който ги беше преживял — някакъв будала на име Джордан Белфърт — ми бе абсолютно непознат, но за по-разбираемо описвах биографията му в първо лице. А още по-странно бе как пропусках за свое удобство влиянието на тези събития върху личния ми живот, особено по отношение на първия ми брак — сключихме го с Дениз три месеца преди срива. Бяхме не фалирали, ами оттатък. Но съзнавахме, че успехът всеки миг ще се материализира. Имахме и надежда, и вяра… Докато не стана сривът.

Точно на това място спрях: как Джордан Белфърт напуска борсовата зала на „Л. Ф. Ротшилд“ с отчаяно сърце и подвита опашка, на двадесет и пет годишна възраст, с един личен банкрут в актива си и с позволително да продава акции, което изведнъж бе загубило всякаква стойност.

Най-интересното обаче бе, че с напредването на деня се чувствах обезпокоително все по-удобно в стаята за поверителни разговори. Докато се губех в миналото, не чувствах болката от настоящето и най-вече мъката от загубата на Графинята. И макар да съзнавах много добре, че кисна приятелите си, сведенията, които бях дал, бяха от изключително исторически характер — описал бях само в най-общи щрихи неща, които бяха на границата на незаконното. Деветдесет и деветимата злодеи, крадци и негодяи от списъка ми засега бяха в относителна безопасност.

И точно в този миг Копелето спука сапунения ми мехур.

Оставаха само няколко минути до пет, когато Джоел каза:

— Ще трябва за известно време да спрем с урока по история. По отношение на твоето сътрудничене изпадаме в цайтнот… — и се захвана да ми обяснява как височайшето ми положение на „порта“ може да се пази в тайна за не особено дълго. Понеже си имало признаци, когато някой сътрудничел, като се почне от съдебното досие, което в моя случай щяло да бъде подозрително скучно. С други думи казано, когато даден обвиняем реши да стигне до съд, това налага да се заведат определени преписки в съда — а липсата им подсказва, че човекът пее на улица „Съдебна“.

На практика, поясни Копелето, моето сътрудничене ще има две основни страни: историческо портене и активно портене. Досега бях вършил само първото. Сега обаче Копелето искаше да ме запишат, докато говоря по телефона с едно от предстоящо опечалените лица от моя списък на злодеи, крадци и негодяи. И от всички, там упоменати, Копелето бе избрал тъкмо моя верен и доверен счетоводител Денис Гейто, по прякор Готвача.

А Денис Гейто си беше истински Готвач, макар и не в обичайния смисъл на думата. Прякорът му бе израз на обич и възхита пред вродената му способност да подправя отчетите. Беше истински пич — спокоен, хладнокръвен и въздържан. В живота се интересуваше единствено от най-добрите игрища за голф в света, кубински пури, хубави вина, пътуване в първа класа и интелектуални разговори, най-вече свързани с това как да преебе данъчните служби и Комисията по ценните книжа, което комай се явяваше главната цел в живота му.

Бе вече на петдесет и нещо, а с подправянето на отчети се бе захванал в началото на 70-те години, когато аз съм бил в началното училище. Занаята изучил под зоркото око на Боб Бренън — един от най-големите майстори в дисциплината за всички времена. Прякорът на Боб беше Синеокия дявол — признание на стоманеносините му очи, дяволските му бизнес стратегии и ледената кръв в жилите му, за която твърдяха, че била с два градуса по-студена от втечнен азот.

Синеокия дявол бе създателят на „Фърст Джърси Сикюритийз“ — фирма, постигнала небивал размах и мащаб в търговията с евтини акции в края на 70-те и началото на 80-те години. А Готвача бе служил като счетоводител и главен довереник на Дявола. Легендарният дует бе оставил зад себе си мощна диря от уникални измами с ценни книжа. Но за разлика от повечето търговци на евтини акции, Синеокия дявол бе приключил на върха на вълната с награбените близо четвърт милиард долара.