Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Но дайте да караме нещата подред: кариерата на Кени във фирмата за месо трая точно един ден, през който той успя да разбие един от пикапите ми и повече не ми се вясна — поне докато не напуснах месарския бизнес. А Виктор, както вече ви споменах, изобщо не беше на работа при мен, а просто се яви на едно от събранията ми и повече не се върна.

Междувременно бизнесът ми бе на границата на имплозията. — Бавно поклатих глава, готвейки се да преживея отново ужасния спомен. — Играта с паричния поток можеш да я играеш само до един момент, в който тя се обръща тотално срещу теб. В конкретния случай повратният момент се появи през януари 1987-а. Беше люта зима и продажбите ни бяха спаднали до нулата, а заедно с тях и паричният поток. Провеждах събрание след събрание, мъчех се отчаяно да вдъхновя агентите по продажбите да излязат на улицата и да продават, но нямаше никаква полза. Студът беше свиреп и продажбите ни замръзнаха.

А поради самото естество на играта с паричния поток бумерангът се завръща точно в такъв момент с максимална сила. Говорим за елементарно бизнес правило, нали така, Джоел. Докато растеш на кредит, днешните сметки са ти за неща, които си продал преди тридесет, а в нашия случай — преди шейсет дни, тъй като ние вече бяхме просрочили плащанията си с трийсет дена. — Спрях се да се поправя. — В интерес на истината бяхме просрочили повечето от задълженията си с по деветдесет дена, но вече не работехме с тези доставчици. И понеже ни бяха отрязали, се видяхме принудени да търсим по-благоприятни пасбища, тоест нови доставчици, които още не бяха подочули, че нямаме навика да си плащаме сметките.

За съжаление и тази част от играта бе вече приключила. Разнесла се бе мълва, че сме слаб кредитен риск и че доставки трябва да ни се правят само срещу авансово плащане в брой. Междувременно и двамата с Елиът се мъчехме да задържим нещата. Личните ни кредитни карти бяха изчерпани и от ден на ден затъвахме все по-дълбоко в дългове. Не бяхме плащали нито лизинга на пикапите, нито сметките на клетъчните си телефони, нито лизинга на двете си леки коли. А новият ни хазяин, гадно сирийско копеле, бе изкарал съдебно решение да напуснем и ни караше да плащаме двоен наем, докато наваксаме закъснението.

И пак бавно заклатих глава, все още недоумявайки как така се бяхме самозакопали в такава финансова яма. После продължих:

— Та тъкмо тогава, през зимата на 87-а, започнах да чувам приказки за някакво момче от нашата махала, на име Майкъл Фалк. Намерил си бил работа на Уолстрийт направо от гимназиалната скамейка — горе-долу по същото време, когато аз съм започнал следването по стоматология — и вече печелел над един милион долара годишно. — Спрях за ефект. — Отначалото не можех да повярвам на ушите си. Щото в юношеските си години Майкъл Фалк не ми се струваше да е особено кадърен. По-скоро беше кварталният лузър, комуто всички се смеят, че не си е взел душ. Не правеше впечатление нито на хитър, нито на умен или пък надарен с дар слово; изобщо никому никакво впечатление не правеше. Посредствен тип, с една дума. Затова реших, че разправят глупости. Няма начин точно той да печели такива пари.

Един ден обаче, съвсем случайно, го виждам как паркира пред нашия блок в едно открито ферари. Слава Богу, оказа се достатъчно любезен да ми обърне внимание и да ми потвърди истинността на всички слухове: наистина, каза най-спокойно, ако карал със сегашното темпо, щял да изкара над един милион и половина през тази година, а предната наистина бил изкарал почти един милион. Поговорихме няколко минути, като аз през цялото време лъжех непрестанно: обяснявах му как хубаво върви бизнесът е месо и морски продукти и сочех като доказателство червеното си порше. Той вдигна безразлично рамене и отвори приказка как щял да наеме трийсетметрова яхта, за да обикаля Бахамските острови в компанията на няколко блондинки манекенки, сред които, за майтап, и една, която след години щеше да стане втората ми съпруга. После си замина спокойно, безупречно, с лек облак дим от италианския ауспух в лицето ми, което в този миг представляваше смесица от благоговение и почуда.

Пуснах кратък смях.

— Да ви кажа честно, надали има друга среща в живота ми, която така силно да ми е повлияла. Помня как гледах отдалечаващото се ферари и как си рекох: „Щом тоя може да печели по милион долара годишно, аз ще мога да изкарвам по петдесет милиона годишно!“ — Спрях, да възприемат добре думите ми. — И предсказанието ми се оказа съвсем точно, не мислите ли? — След което набързо добавих: — Макар явно да бях пропуснал да предскажа и втората половина на уравнението: че ще ми предстоят двестатина години затвор… — при което кръстосах погледи с Вещицата — плюс вечно проклятие върху душата ми.