Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Тия какво правят? — посочих ги с глава.

— Упражняват — сви рамене Минг. — Цял ден въртят в кръг. Минава времето.

Интересно, рекох си.

Понеже през петте минути, откакто бях пристигнал в отсек 7С, стигнах до извода, че главният ми враг не са останалите задържани, а непоносимата скука на задържането. Тъй като, за разлика от федералните затвори, където има изобилие от дейности и чести изяви на насилие, в един федерален център за предварителен арест няма нито дейности, нито насилие. Направо те уморяват от скука.

— Значи тук не стават сбивания, а? — попитах Минг.

— Страх ги е. — И поклати сплесканата си глава. Чакаш десет години, сбиеш се, стават веднага двайсе. Разбираш?

Кимнах. Деветдесет на сто от задържаните чакат да им се постанови присъдата, та ако вземат участие в някое сбиване или сторят някой друг грях, затворническата администрация може моментално да уведоми съдията и той да им даде максималния предвиден от закона срок.

— Трябва да се обадя по телефона — рекох глухо и станах от ръба на дюшека.

Минг ме възпря за ръката.

— Ей, ти богат човек, нали?

Погледнах го и свих рамене:

— Защо?

— Щото Минг прави всичко за теб — ухили се. — Готви, чисти, пере, оправя легло, подстригва. Бъде твой роб.

Облещих се, не можейки да повярвам на думите му:

— Колко?

— Двайсе долара седмично. Плащаш с купони за лавката. Дадеш още десет, крада ти храна от кухня. Ядем царски. Минг майстор на пиле с портокал!

— Добре — засмях се. — Защо пък не? — И се запътих към края на опашката.

Първо се обадих у дома на Магнум, чийто номер, за съжаление, знаех наизуст. Новините никак не бяха добри. Алонсо бил на бойната пътека: не го било яд толкова на мен, колкото на самата ситуация, и най-вече — на самия себе си. Пристигнал неподготвен в съдебната зала и заплатил скъпо за това. Съответно щели да минат цели месеци, докато се върнел да се застъпи за мен. На всичко отгоре тежестта на доказване вече падала върху нас — да се сдобием с клетвени показания от пит босовете 82 82 Pit boss (англ.) — инспектор, шеф на няколко маси в казино. — Б.пр. и посрещаните от казиното, от пилотите на хеликоптера, че и от Кайли, ако знаех къде мога да я намеря — да докажем извън всякакво съмнение, че пътуването ми до Атлантик Сити не е имало нищо общо с прането на пари.

Магнум бе свикал вече под знамената Бо, който търсел връзка с всичките си високопоставени контакти в Атлантик Сити. Коулмън също се съгласил да помогне, макар че според Магнум най-добре било сами да си направим разследването, след което да внесем пред Глийсън фактите под формата на клетвена декларация. По този начин съдията щял да осъзнае, че сме искрени.

Преди да приключа разговора, забелязах, че постъпвам като всички останали задържани: започнах да умолявам адвоката си да не ме изоставя.

— Каквото и да стане — казах му, докато покривах с длан устата си над слушалката, — не се отказвай от борбата да ме изкараш оттук. Колкото и време и пари да ти струва.

— Нито един клиент не бих изоставил — рече утешително Магнум, — най-малкото пък теб. Само изтрай някой и друг месец. Ще те измъкна, приятелю.

Въздъхнах с облекчение.

— Успя ли да се свържеш с Надин?

— Успях. Добре си е тя. Даже бих казал — прекалено добре — ако знаеш какво имам предвид.

— Знам — отвърнах мрачно. — Откога се моли да стане точно това. Идеален повод да зачезне към Калифорния. Пита ли те колко време ще ме държат?

— Не, а и аз нищо не й споменах тъкмо по тази причина. Но й казах да приема от теб разговори с наложен платеж и тя обеща.

Е, поне тая шибана услуга може да ми направи!

— А Юлия? — попитах самодоволно. — Тя сигурно вече се е върнала при старото си гадже.

— Силно се съмнявам — рече Магнум.

— Така ли? И защо?

— Защото, ако изобщо е отишла някъде, то ще да е на психиатър.

— Какво й се е случило?

— Случи й се това, че изкрейзи, като й казах! Обадих й се в хотела, както ми поръча, и когато й съобщих, че си задържан — или по-точно че си в затвора, понеже тя не знае смисъла на думата „задържан“, — тя направо откачи. Започна да реве истерично по телефона и да повтаря: „Боже мои! Боже мои“, което ми се видя малко смешно, понеже произнасяше „мой“ в множествено число.

— Да — рекох гордо, — склонна е към такива грешки. — Но изведнъж усетих колко са ми мили езиковите пропуски на КГБ-то. — Какво друго каза?

— Не съм много сигурен, защото тя запердаши на руски с хиляда знака в минута. Но иначе е изключително красиво момиче. Не се учудвам, че са я избрали за „Мис Съветски съюз“.