Ерих Кестнер - Презгранично пътуване. Изчезналата миниатюра

Двамата господа се спогледаха нерешително.

— Дали тоя тип е оставил картичката от разсеяност? — запита Щорм.

— Глупости! — каза Ахтел. — Я погледни текста! Тоя тиролец е съвсем отракано момче. Срещнал бил клиентка на Ото! Това, естествено, е намек. Първо се прави на глупав. А сетне използва тая картичка, за да ни се надсмее. Невероятно нахалство!

Прекалено високо разположените уши на господин Щорм, притиснати сега от периферията на шапката и извити под прав ъгъл, сякаш искаха да настръхнат.

— Когато е рекъл господ, и налъмите цъфват! — повтори сърдито Филип Ахтел. — А ето че идва и Карстен.

Те поздравиха колегата си и закрачиха на почетно разстояние след госпожица Трюбнер и господин Кюлц. Щорм накъса на безброй малки парченца картичката с копенхагенското пристанище, адресирана до госпожа Емилия Кюлц в Берлин, и ги пръсна по паважа.

Младата дама и месарят Кюлц нямаха представа, че ги следваха трима мъже, които се интересуваха извънредно много от тях.

На същото такова почетно разстояние един едър млад човек следваше тримата мъже.

Тримата мъже също нямаха представа, че ги следва някой, който се интересува извънредно много от тях.

Как си играе животът!

— Работата е следната — започна госпожица Трюбнер. Те седяха на скамейката в една от градините на Амалиенборг. Между каменните плочи, с които бе покрит дворът пред внушително приветливите фасади на дворците, растеше трева. Откъм пристанището се чуваха сирени на параходи. Водени от лоцмани в Зунд. Иначе бе тихо.

Висок стар зид отделяше градината на двореца от улицата. Зидът бе прекъснат само в средата. Там имаше здрава решетъчна порта от ковано желязо, която сигурно не бе отваряна от десетилетия насам. Всеки, който минаваше по улицата, можеше да спре до портата и да надникне в старинната градина през изкусно преплетените железни орнаменти, фигурки и розетки.

Точно тъй, както сега някой си господин Карстен!

Двамината негови добри познати бавно се разхождаха нагоре-надолу по другата страна на улицата. Те не приказваха много и го чакаха.

Госпожица Трюбнер и господин Кюлц нямаха представа, че ги следят. Обърнали гръб към улицата, те разглеждаха прозорците и портите на замъка.

— Работата е следната — повтори госпожицата. — Аз съм частна секретарка на един богат и известен в цял свят колекционер на художествени произведения, който живее в Берлин и се казва Щайнхьовел. Миналата седмица в Копенхаген се разпродаде на търг една от най-големите сбирки, които изобщо съществуват. Първоначално сбирката е била собственост на някакъв американец, който прекарал залеза на своя живот в Дания и неотдавна починал. Знаете ли какво значи разпродажба на художествени произведения?

— Не съвсем — каза Кюлц. — Но сигурно и там ще е същото, както при другите наддавания. Непрекъснато се крещи и се удря с едно чукче. И онзи, за когото чукчето удари три пъти, ще не ще, става собственик на джунджурийката.

Тя кимна.

— Господин Щайнхьовел събира предимно миниатюри. Миниатюрите са съвсем мънички картини. Често те се поставят в много скъпи рамки. Старите миниатюри са особено ценни. За миниатюри господин Щайнхьовел е готов да заплати каквато и да било сума.

— Всеки си има бръмбар в главата! — заяви господин Кюлц. — Точно както брат ми с неговите гълъби. Какво ли не му пробутваха! И то на какви цени! Човек не би повярвал просто! Веднъж купил двойка гълъби, само защото били с някакви си забележителни шарки. Искаше да спечели с тях премията на птицевъдната изложба. Но за съжаление малко преди изложбата заваля дъжд. И шарките на животинките изчезнали. Излезе, че са били накиснати в боя, а пък брат ми — накиснат с една хубава сумичка.

— Познавате ли Холбайн-младия? — запита госпожица Трюбнер.

— Откровено казано: не! А и стария не познавам.

— Холбайн младия е бил един от най-прочутите немски художници. Известно време е живял в двореца на Хенрих VIII.

— Тоя го знам — каза зарадван Кюлц. — Нали той е стоял цял ден бос на снега?

— Не. Това е бил Хенрих IV.

— Но горе-долу е вярно, нали?

— Приблизително. Хенрих IV е бил немски император, а Хенрих VIII — крал на Англия… Най-известен бил с това, че честичко се женил и наредил да екзекутират някоя и друга от жените му.

— Ех, че времена са били! — възкликна господин Кюлц и млясна с език.

— Но той заповядвал не само да убиват жените му, но и да ги рисуват.