Джой Филдинг - Кукла на конци

— Няма причина.

— Няма причина?

Той поклаща глава.

— Опитай се да не се заяждаш — казва й.

— Мислиш, че се заяждам ли?

— Нямам предвид с мен.

— А какво имаш предвид?

— Искам да кажа, когато се видиш с майка ти.

— Нямам намерение да се заяждам с майка ми.

— Добре.

— Защо ти хрумна това?

— Аманда…

— Настоявам, Бен. Какво те кара да си мислиш, че ще се заяждам?

— Не си мисля непременно това.

— Тогава защо го каза?

— Защото долавям леко напрежение — признава след малко той.

— Долавяш напрежение?

— Може и да греша.

— Мислиш ли?

— Добре тогава. Греша. Извинявам се. Моя грешка.

— Какво ти става все пак?

— Предполагам, че просто влизам в ролята си на адвокат.

— Влизаш в ролята си на задник.

Бен трепва, сякаш са го зашлевили.

— Добре. Смяташ ли, че бихме могли малко да поуспокоим топката?

— Какво да поуспокоим?

— Каквото и да е това, което правим по дяволите.

— Ти го започна.

— Чудесно, в такъв случай аз го приключвам.

— Чудесно.

— Добре.

— Добре.

Те се взират един в друг от двата противоположни края на стаята.

— Какво стана току-що? — пита Бен.

Аманда си поема дълбоко дъх и бавно го изпуска.

— Мисля, че проведохме първия си скандал.

— За какво?

— Нямам представа. — И двамата се засмиват, но смехът им е приглушен, натоварен със смущение. — Мислиш ли, че можем да се целунем и сдобрим?

Той се усмихва.

— Ще ти струва един долар.

— Един долар? Това е твърде евтино. Ти струваш повече като адвокат, отколкото като любовник?

— Като адвокат съм по-голям тарикат.

Смехът на Аманда този път е искрен и сърдечен.

— Съжалявам за одеве. Беше изцяло по моя вина.

— Не. Не трябваше да казвам това, което казах.

— Беше добър съвет.

— Беше провокация.

Тя кима.

— Добре. Значи ти ме провокираше, а аз се заяждах.

— Добър екип сме.

Да, така е, мисли си Аманда и отвръща поглед.

Чуват се стъпки. Вратата на тясното помещение се отваря. Гуен Прайс влиза вътре.

— Здравейте, Бен, Аманда. — Устните й се извиват въпросително. — На какво дължа това неочаквано внимание? — Надзирателката затваря вратата, а Гуен изопва рамене в ужасния си зелен анцуг и се приближава до масата в средата на стаята. Бен незабавно измъква един стол за нея, тя сяда, скръства ръце пред себе си и предпазливо ги поглежда, в очакване на отговор.

— Имаме да ти зададем няколко въпроса — започва Бен.

— Стреляйте — казва Гуен и се засмива. — Съжалявам. Доста неуместен израз.

— Мислиш ли, че това е смешно? — пита Аманда.

— Аманда… — предупреждава я Бен.

— Какво искате да ме питате?

Аманда изважда няколко от фалшивите визитки от чантата си и ги шляпва на масата пред майка си.

Гуен бегло ги поглежда и отново вдига поглед.

— Какво е това?

— Изглеждат като купчина фалшиви визитни картички — отговаря й Аманда, отпуска се на един стол срещу майка си и се опитва да долови и най-слабия знак за пропукване на стоманената й фасада.

— Трябва ли да значат нещо?

— Ти ми кажи.

— Не зная какво искаш да ти кажа.

— Уолтър Тюровски, Джордж Тюргов, Милтън Тюрлингтън — бавно произнася Аманда. — Тези имена говорят ли ти нещо?

— Не. Нищо.

Аманда пуска и последната визитка на масата.

— Ами тази?

Гуен Прайс пребледнява, въпреки че и мускулче не трепва на лицето й.

— Родни Тюрек — внимателно изговаря Аманда. — Просветва ли ти нещо?

— Не.

— Не ти вярвам.

— Не ме интересува.

— Кажи ми кой е той, майко.

— Не зная кой е.

— Не знаеш, друг път.

— Аманда… — отново предупреждава Бен.

— Родни Тюрек, известен също като Джон Молинс. Сега просветва ли ти нещо?

— Аз не застрелях ли някой си Джон Молинс?

— Джон Молинс, известен също като Родни Тюрек, известен също като Тюрк — настоява Аманда, без да обръща внимание на сарказма на майка си. — Син на Роуз Тюрек.

— Копеле — ругае получуто Гуен.

Аманда поглежда Бен, без да мърда глава.

— Кой е той, майко?

— Откъде взе тези визитки?

— Намерих ги в къщата.

— В моята къща?

— Да. И аз някога живях в нея. Макар, че ти сигурно не си спомняш.

— Аманда… — отново се обажда Бен.

— Нямаш работа да се ровиш в нещата ми.

— А ти нямаш работа да стреляш по хората!

Гуен Прайс се изправя с мъка.

— Този разговор приключи.

— Тя е мъртва, нали знаеш.

— Какво? Кой?

— Роуз Тюрек. Починала е преди няколко седмици. Сърдечна недостатъчност. На деветдесет и две години.