Джой Филдинг - Кукла на конци

— Не ми трябва никой от тези противни хора — прошепва тя и хвърля поглед към другите четирима човека в помещението. Но те или са погълнати от вестниците си, или дремят. Не е лоша идея, мисли си тя и сънят тегне на уморените й очи. — По-късно — казва си и прелиства „Домашни прислужници“, „Уплътнители“, „Природолечители“, „Оборудване за офиса“. — Охо, пропуснах го. — Връща се няколко страници назад. „Гайки и болтове“, „Диетолози“, „Съветници по храненето“, „Старчески домове“. — Да се залавяме — казва тя и вади мобилния си телефон от чантата. Набира първия от две редици номера, чудейки се какво, по дяволите, се кани да каже.

— „Комплексни грижи Бейвю“ — тутакси отговаря някаква жена.

— Извинете, с кого трябва да разговарям за евентуален ваш бивш наемател? — пробва Аманда.

— Съжалявам. Не съм сигурна, че ви разбирам. — Гласът на жената, с тежък източноевропейски акцент, става предпазлив.

— Опитвам се да узная нещо за една жена, която може би до съвсем скоро е била отседнала при вас.

— Как се казва?

— Или Тюрлинпън, или Тюргов, или Тюрек, или Тюровски. Нещо, което, започва с Тюр. Ало? — казва, понеже не следва никакъв отговор.

— Това някаква шега ли е?

— Не. Повярвайте ми. Не се шегувам.

— С кого говоря, моля?

— Вижте. Зная, че това е доста странна молба, но наистина е важно. Просто да ми кажете, дали при вас е живяла жена, която е починала около последния месец, чиято фамилия е или Тюрлингтън, или Тюргов, или…

Линията прекъсва.

— Това се очертава да е забавно. — Аманда си поема дълбоко дъх и набира следващия номер от списъка.

После по-следващия, и по-следващия, и по-следващия.

— Казвала се е Роуз Тюрек и е починала от сърдечна недостатъчност на деветдесет и две години на трийсет и първи януари — заявява Аманда, когато влиза в офиса на Бен на двайсет и четвъртия етаж в „Роял Банк Тауър“ точно в два часа същия следобед. Тонът й е бодър, дори весел, за което се бе подготвяла още откакто напусна библиотеката. Този тон казва: Нищо съществено не се случи снощи — нито съм наранена, нито обидена. Обикновена работа.

Зад бюрото си Бен скача на крака, при което събаря на пода папката, над която работи.

— За какво говориш?

— Роуз Тюрек, майка на Родни Тюрек, известен също като Тюрк. Мога ли да помоля секретарката ти за чаша кафе, преди да се отправим към майка ми?

Бен има вид, сякаш току-що го е блъснал камион.

— Сенди — провиква се през отворената врата. — Би ли донесла чаша кафе на госпожа Травис, ако обичаш. Със сметана и захар.

— Готово — провиква се в отговор Сенди.

— Би ли ми обяснила какво става? — Бен посочва малкия зелен полукръгъл стол пред бюрото си от черешово дърво и дъб.

Аманда се отпуска на стола, отмята коса и се втренчва право в очите на Бен. Над това също бе поработила след напускането на библиотеката. Откритият поглед, който трябваше да информира първия й бивш съпруг, че за нея той е от малко или никакво значение, че онова, което прави със своя живот в действителност не я засяга и че случилото се помежду им предишната нощ, или по-скоро — което едва не се бе случило, което би трябвало да се случи, вече е забравено.

— Тази сутрин отново бях в библиотеката — започва тя.

— Добре ли си? — неочаквано я прекъсва той.

Раменете на Аманда се стягат. Възможно ли е да не е доловил професионалната интонация в гласа й, безразличието върху лицето й?

— Разбира се, че съм добре. Защо да не съм?

— Снощи…

— … приключи. Случаят е закрит. Продължавайте, адвокат. — Тя се усмихва. Усмивката й казва: Я се стегни. Вземаш нещата прекалено навътре. Винаги си го правил.

Отговорът на Бен е слаба усмивка, която бързо изчезва.

— Добре, значи си отишла в библиотеката — повтаря той, сяда и я чака да продължи.

Аманда се обляга назад на стола си и кръстосва крак върху крак.

— Върнах се там, понеже си помислих, че в смъртните съобщения може да открия някое за Тюрлингтън, Тюргов, Тюрек или Тюровски.

— И си намерила Роуз Тюрек?

— Намерих грънци — бързо възразява Аманда — Изгубих си повече от час да преглеждам всеки проклет вестник от Торонто за последните три месеца и представи си не намерих нито един Тюрлингтън, Тюргов, Тюрек или Тюровски, да ги вземат дяволите. — Едва не се разсмива. От толкова време скандираше тези имена, че бяха почнали да й звучат като някоя рок група.

Секретарката на Бен се появява на вратата. Младата миньонка в кафява кожена минипола пресича тясното помещение и поднася на Аманда чаша димящо кафе.