Джой Филдинг - Кукла на конци

Той поглежда надолу, после отново нагоре.

— Е, тогава предполагам, че това е всичко — повтаря нейните думи.

— Да — съгласява се тя.

Бен се привежда, устните му докосват страната й.

— Пази се, Аманда.

Тя едва се възпира да не пипне целунатото място, да запечата целувката завинаги.

Ти също.

— Нали ще ми се обадиш, ако имаш нужда от нещо?

— Абсолютно. И ти ще ми звъннеш, ако има новини около майка ми?

— Можеш да я посетиш по всяко време, нали знаеш — напомня й той.

Тя кима. Вече бяха минали през всичко това.

— Ще трябва да видя кога ще ми остане свободно време. Може да нямам възможност скоро.

— Когато и да е — казва той. Вървят към входа на американската митница. Вече доста хора са се наредили на опашка. — Мисля, че трябва да попълниш някои формуляри. — Сочи й масичка с формуляри точно от вътрешната страна на вратата.

— О, да. По-добре сега да го направя.

— Бордна карта, моля — казва една жена от охраната.

— Е, предполагам, че това вече наистина е всичко — смее се Аманда.

— Наистина е всичко.

— Довиждане, Бен.

— Довиждане, Паляче.

И тогава те внезапно се озовават в обятията си, той я целува по косата, по страните, по очите, по устните. Тя също го целува, плаче и го стиска така, като че ли животът й зависи от това. Не ме пускай да си тръгна, мисли си. Моля те. Не ме пускай.

— Пречите на опашката — топло ги осведомява жената от охраната. — Боя се, че ще трябва да се дръпнете настрани.

Аманда неохотно се дръпва от обятията на Бен. Бавно и дълбоко си поема дъх, мъчи се да се съвземе. Време е да продължа напред, напомня си тя. Време е да тръгвам.

— Всичко е наред. Готова съм. — Подава на жената бордната си карта. Тя я поглежда и й кимва да влиза. Аманда прекрачва навътре, но после се обръща отново към Бен. Кажи ми да остана, умолява го мълком. — Обаждай ми се от време на време — казва на глас и гледа как той изчезва в тълпата. Е, това е, мисли си тя. Това наистина е всичко.

Попълва нужните формуляри и се нарежда на опашката. Кирел, рецитира наум и някакво милостиво вцепенение обхваща тялото й от главата до петите. Ки-рел, Кирел. После нечий мобилен телефон процепва хипнотичния ритъм на взетата й назаем мантра. Нейният мобилен телефон, осъзнава тя, и го изважда от чантата си.

Прекалено рано ли се обаждам? — произнася в ухото й гласът на Бен.

— Къде си?

— В колата. И ако щеш вярвай, отново започва да вали сняг.

Аманда поглежда към дългия прозорец в предната част на просторното помещение. Наистина започва да вали сняг.

— Мислех си — продължава той, — че от доста време не съм си взимал отпуска и наистина ми се ще да ида на някое топло място за няколко седмици.

— Във Флорида е топло — казва му тя, затаила дъх.

— Не зная. Може да се окаже трудно да си намеря хотел…

— Зная едно страхотно място, където можеш да отседнеш. Красиво е. Точно до океана.

— Ами добре, ще трябва да си уредя графика и да видя кога ще мога да тръгна…

— Мисля, че трябва да го направиш — бързо му казва Аманда и крачка по крачка приближава края на опашката. — И може би, междувременно ще можеш да направиш някои проучвания какви юридически изпити е необходимо да вземе някой в Канада. Искам да кажа, вероятно ще ми се наложи да прекарам известно време там, докато се уверя, че майка ми не убива никого повече.

— Мисля, че това навярно е добра идея.

Дълга пауза. Какви ги върша, мисли си Аманда.

— Обичам те — казва на глас.

— И аз те обичам — е простичкият отговор.

— Следващият — обявява охраната и насочва Аманда към кабина номер 15.

— Не е моментът ли? — пита митничарят саркастично и сочи телефона в ръката й.

— Какво? О, не. — Пуска телефона обратно в чантата си и подава на човека паспорта си, опитвайки се да не се усмихва твърде очебийно. — Моментът е страхотен.

Един час по-късно тя седи, втренчена през прозореца на претъпкания самолет. Пилотът току-що, бе съобщил, че летят на височина единайсет хиляди и двеста метра. Беше ги предупредил, че макар небето да е ясно и чисто, по пътя може да се появи въздушна турбуленция. Аманда подпира чело на тесния илюминатор и се изгубва в синия простор.

Аманда вижда бъдещето.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6812

Издание:

Джой Филдинг. Кукла на конци

Дизайн корица: Иван Шекерджиев

Издателство Санома Блясък България, 2013

Поредица на Story

ISBN 978–954–399–061–0