Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Я стига си ми викала ма! Писна ми от тебе! Ше се оплача! Сбъркала си ми хаповете, да ти еба майката! Искам друг доктор да ме прегледа! Къде е оня — Крофърд?

Възрастната жена се показа иззад паравана, залитайки, задъхана, с почервеняло лице.

— Тая ше ме умори, факистанска крава такава! Хич не ти и трябва да ходиш при нея — викна по посока на Теса. — Ше те умори с нейните хапове, факистанската кучка ниедна!

И се заклати на кльощавите си нозе към изхода, несигурна по домашните си чехли, хъхрейки и псувайки с пълен глас, колкото й позволяваха съсипаните й дробове. Вратата се затвори зад гърба й. Рецепционистката пак размени поглед с Теса. И пак чуха да се затваря вратата на кабинета на Парминдер.

Цели пет минути минаха до следващото й появяване. Рецепционистката демонстративно не откъсваше очи от монитора.

— Госпожа Уол — каза Парминдер с поредната стисната неусмивка.

— Тази пък какво искаше? — попита Теса, след като седна до ъгъла на бюрото на Парминдер.

— Новите хапове дразнели стомаха на госпожа Уидън — отвърна преспокойно Парминдер. — Така. Днес какво правим: изследваме кръвта ти, нали така?

— Да — отговори Теса, хем притеснена, хем засегната от хладното професионално държане на Парминдер. — Как я караш, Минда?

— Аз ли? — запита Парминдер. — Добре съм. Защо?

— Ами… Бари… Знам какво беше той за теб и ти за него.

Сълзите избиха в очите на Парминдер и тя запримигва да ги прогони, но позакъсня; Теса успя да ги види.

— Минда — рече и положи пълничка длан върху кокалестата на Парминдер, но Парминдер я отблъсна рязко, сякаш Теса я бе ужилила; после, издадена от собствения си рефлекс, заплака най-искрено, нямайки къде да се скрие в тесния кабинет, макар че се бе извърнала, доколкото й позволяваше въртящият се стол.

— Буквално ми призля, като осъзнах, че не съм ти се обадила — рече Теса на фона на бесните усилия на Парминдер да овладее хлиповете си. — Идеше ми да се свия на кравай и да умра. Имах намерение да ти се обадя — излъга, — но не бяхме мигнали. Прекарахме цялата нощ в болницата и оттам отидохме право на работа. На всеучилищното събрание Колин не издържа, докато съобщаваше новината, после направи пред всички една отвратително гадна сцена с Кристъл Уидън. Накрая Стюарт решил да избяга от час. А и Мери се съсипа… Но наистина съжалявам, Минда. Трябваше да ти се обадя.

— … упости — изфъфли Парминдер, заровила лице в книжната салфетка, която бе извадила от ръкава си. — … най-важното… Мери…

— Ти беше сред първите, на които самият Бари би се обадил — промълви тъжно Теса и за най-голям свой ужас и тя ревна.

— Извинявай, Минда — хълцаше през сълзи, — но всичко ми се струпа на моята глава — и Колин, и останалите.

— Не се излагай — каза Парминдер. Преглъщаше и попиваше кокалестите си бузи. — И двете се излагаме.

Никак даже. О, Парминдер, поне веднъж в живота си си дай воля…

Докторката обаче изпъна кльощави рамене, изсекна се и изпъна гръб по облегалката.

— От Викрам ли научи? — попита плахо Теса и измъкна наръч хартиени салфетки от кутията върху бюрото на Парминдер.

— Не — отговори Парминдер. — От Хауърд Молисън. В гастронома.

— Боже мой. Страшно съжалявам, Минда.

— Не се излагай. Няма нищо.

От реването на Парминдер й помина и тя се настрои по-дружелюбно спрямо Теса, която бършеше откритото си, добро лице. Което я утеши, тъй като след смъртта на Бари Теса бе останала единствената й истинска приятелка в Пагфърд. (Тя винаги си казваше наум „в Пагфърд“, все едно някъде далече от това градче разполагаше със стотици други верни приятели. И избягваше, общо взето, да признае пред себе си, че ставаше дума най-вече за спомените й от бандата съученици и съученички в Бирмингам, с които океанът на живота отдавна я беше разделил; и евентуално за колегите й от медицинския факултет, с които бе учила и стажувала и които и досега й пращаха коледни картички, но така и не идваха да я видят, нито тя ходеше да ги гледа.)

— Какво прави Колин?

Теса изпъшка.

— О, Минда… О, божичко. Щял да се кандидатира за мястото на Бари в общинския съвет.

Видимата вертикална бръчка между дебелите тъмни вежди на Парминдер още повече се вдълбочи.

— Ти представяш ли си го Колин да се яви на избори? — запита я Теса, свила юмрук около прогизналите книжни салфетки. — И да работи после с хора като Обри Фоли и Хауърд Молисън? Да се стреми да запълни липсата на Бари, да си втълпява, че трябвало да спечели битката заради Бари… и цялата там отговорност…